Основните видове риболовни влакна биват: плетени, монофилни и флуорокарбон. В следващите редове ще обърнем внимание на плетената линия (braided line) и нейното осъвършенстване от древността до днес. Идеята е да сравним най-стария вид с по-новите разработки сред плетените рибарски корди, за да покажем на читателя не само еволюцията на риболовното влакно, но преди всичко развитието на индустрията, произвеждаща риболовни принадлежности.
Едно чудесно място за покупка на риболовни принадлежности, където ще ви предложат най-добрите продукти на утвърдени европейски производители е онлайн магазин Рибарчето. Сайтът е посветил няколко отделни раздела на влакната за въдици, след които е невъзможно да не присъстват и плетените.
Плетената линия – шнурът, използван от първите рибари
Основните плетени влакна се използвали за риболов преди изобретяване на найлона. Риболовците са използвали шнурове и конци, изплетени от отделни нишки: коприна, дакрон (лавсан) и дори дълга тънка вълна. Всички те имали значителни недостатъци, и по-специално – бързо изтриване и разхлабване. Имали са също неприятното свойство да абсорбират вода и не са били достатъчно здрави, особено на възли.
С появата на монофилните линии, плетените шнурове са почти забравени. Забравата обаче е краткотрайна – в началото на 90-те години се появяват нови технологии за производство на свръхсилни, ултратънки корди, даващи начало на ново поколение плетени шнурове. Те се предлагат на пазара под търговските марки Dyneema, Kevlar и Spectra.
Най-фините модели се характеризират с невероятна якост: якостта на опън на такова влакно е десет пъти по-висока от якостта на стоманената тел със същия диаметър. Влакната в такъв шнур са изтъкани чрез сложен и продължителен процес. Производството на тези корди е по-скъпо, така че цената им се оказва по-висока от тази на монофилните влакна.
Първите модели на влакната от ново поколение също показват недостатъци: често се заплитат, а разплитането им е било много по-трудно, отколкото разплитането на гладката мононишка. Чупливостта на възлите предизвиквала нервност сред риболовците. С ангажиране на производителите и някои рибари-експериментатори тези проблеми биват бързо решени.
Настъпват промени в характеристиките на самия на шнур, а също се разработва специално риболовно оборудване и дори започват да се използват специални възли. Плетените влакна стават по-леки, по-тънки и по-здрави от монофилните, придобивайки статут на фаворит сред рибарите с повишени изисквания към качеството на линията.
Ставайки по-тънко и леко, плетеното влакно позволява замятане на по-далечни разстояния и се отличава с по-голяма твърдост, предавайки по-точна информация за играта на стръвта и кълването на рибата. Твърдостта и високата еластичност на влакното са високо ценени от спинингистите, ловящи на джиг и тролинг, при който информативността на кордата е най-важна.
Оплетките имат малко по-ниска якост на опън на местата със силни извивки, особено във възлите. Затова при оборудване на спинингите с плетена корда се е използвал специален възел тип „паломар” (palomar knot). За свързване на влакната, включително на плетени и монофиламент се използва възел тип „уни” (uni knot).
Напредъкът в производството на риболовни влакна доведе до създаването на продукти, при които нишките са не само изплетени, но и синтеровани/ разтопени чрез топлинна обработка. Такъв шнур е много по-устойчив на абразия и разхлабване, но се огъва малко по-лошо и се побира по-трудно в шпула на макарата.
Освен това има корди, получени чрез синтероване без преплитане. Създаването им е много по-лесно и евтино, имат малко по-малка якост и по-голяма дебелина, но въпреки това превъзхождат монофилните линии по отношение на информативност и якост на опън.