България История Култура

Църквата като национален фактор в българската история

cyrkvaИдеите на Френската революция преминали и на Балканския полуостров. Сам заобиколен от възкръсващи и възраждащи се народи, нашият народ, колкото и притиснат, не би могъл да остане безучастен към тая вълна, която залива европа.

През 19 в. се засилва и завършва процесът за оформяне на едно градско българско население от търговци, занаятчии и работници, което забогатява, става икономически по-независимо, самоуверено и почва да се въодушевява от по-високи цели и идеали и стремежи. То потърсва и едно по-високо образование. Поражда се така една българска интелигенция, която постепенно става носител на българската народна идея.

Това засилено народно самочуствия и самосъзнание намира израз и в развитието на въпроса за българската църква.

По-определено и настоятелно се явява искането за българин владика в Скопие, Самоков и Стара загора. Искането на самоковци обаче, патриаршията да ръкоположи за техен владика българина Неофит Рилски, тогава учител, било оставено без последствие и за самоковски владика бил назначен пак грък, Игнатий.

Това са били първите движения срещу гръцките владици в българия. В основата им като мотив лежат алчността и злоупотребленията на владиците и навсякъде се иска сменяването им с българи.

Значи около времето, когато в българските земи се раздал първият зов за махване на гръцкото духовенство и заместването му с българско, голямото движение към народно самосъзнаване и самоопределение-Българското възраждане, тласкано напред от ред моменти и събития, се намирало в първия си устрем.

Въпросът за българското духовенство се подема сега напълно определено, освен кръговете вътре в България, но и от ония вън от нея, от емиграцията и изобщо от живущите в чужбина българи, и то с поргресивно увеличаващ се интерес и настроение. Импулсите, идващи отвън, били несъмнено важни за развитието на българското църковно-национално движение.

Особена заслуга за националното раздвижване и сплотяване на цариградските българи си е спечелил Неофит Бозвели. По-късно в цариград пристига и Иларион Макариополски-най-големия и крупен водач на църковната борба.

През юли 1845г. като народни пълномощници те подали всеки отделно по едно изложение до Високата порта. Неофит нападнал остро гръцките владици в България и поставил следните искания: 1. до 3. Контрол и гаранция по въпроса за патриаршеския дълг. 4. Да се назначат в българските зами български архиереи. 5. И да им се определят заплати. 6. В синода да участват трима българи владици. 7. Владиците да се избират и да се сменяват само по волята на народа и Великата порта. 8.Четирима представители на българския народ в Цариград да служат като връзка между народа и Портата без посредството на гърците. Патриаршията не смеела открито да се противопостави на високата порта по българския въпрос, затова ъя лукаво спечелила за съюзник мощния руски посланник в Цариград Титов. Той съобщил писмено на патриарха, че те трябва да се заточат.

Така с руска помощ патриаршията успяла да обезвреди водачите на българското движение и дяа го ослаби за известно време.

Българските емигранти в Цариград успели да оъкрият българска църква начело с български епископ, това събитие е от първостепенна важност за по-нанатъшното развитие на църковната борба.

Турското правителство наченало най-после да настоява пред патриаршията за внасяне на някои реформи в църквата.

Българският народ от началото на втората половина на 19 в. вече не прилича на по-раншния. Той вече е по-зрял, по-годен, по-силен, по-подготвен за извоюване на своите правдини. Затова и българското църковно-национално движение продължава да се развива и в Търново, и в Пловдив, и в Цариград, и в други места на България все по-нашироко, за да обхване най-подир от Кримската война нататък постепенно всички български земи.

 

 

 

Подобни публикации

Няколко велики мисли от Петър Дънов

admin

Лихвите по ипотечните кредити удариха дъното!

admin

Откриха невероятно съкровище край Свещари

admin