Идеите на Френската революция преминали и на Балканския полуостров. Сам заобиколен от възкръсващи и възраждащи се народи, нашият народ, колкото и притиснат, не би могъл да остане безучастен към тая вълна, която залива европа.
През 19 в. се засилва и завършва процесът за оформяне на едно градско българско население от търговци, занаятчии и работници, което забогатява, става икономически по-независимо, самоуверено и почва да се въодушевява от по-високи цели и идеали и стремежи. То потърсва и едно по-високо образование. Поражда се така една българска интелигенция, която постепенно става носител на българската народна идея.
Това засилено народно самочуствия и самосъзнание намира израз и в развитието на въпроса за българската църква.
По-определено и настоятелно се явява искането за българин владика в Скопие, Самоков и Стара загора. Искането на самоковци обаче, патриаршията да ръкоположи за техен владика българина Неофит Рилски, тогава учител, било оставено без последствие и за самоковски владика бил назначен пак грък, Игнатий.
Това са били първите движения срещу гръцките владици в българия. В основата им като мотив лежат алчността и злоупотребленията на владиците и навсякъде се иска сменяването им с българи.
Значи около времето, когато в българските земи се раздал първият зов за махване на гръцкото духовенство и заместването му с българско, голямото движение към народно самосъзнаване и самоопределение-Българското възраждане, тласкано напред от ред моменти и събития, се намирало в първия си устрем.
Въпросът за българското духовенство се подема сега напълно определено, освен кръговете вътре в България, но и от ония вън от нея, от емиграцията и изобщо от живущите в чужбина българи, и то с поргресивно увеличаващ се интерес и настроение. Импулсите, идващи отвън, били несъмнено важни за развитието на българското църковно-национално движение.
Особена заслуга за националното раздвижване и сплотяване на цариградските българи си е спечелил Неофит Бозвели. По-късно в цариград пристига и Иларион Макариополски-най-големия и крупен водач на църковната борба.
През юли 1845г. като народни пълномощници те подали всеки отделно по едно изложение до Високата порта. Неофит нападнал остро гръцките владици в България и поставил следните искания: 1. до 3. Контрол и гаранция по въпроса за патриаршеския дълг. 4. Да се назначат в българските зами български архиереи. 5. И да им се определят заплати. 6. В синода да участват трима българи владици. 7. Владиците да се избират и да се сменяват само по волята на народа и Великата порта. 8.Четирима представители на българския народ в Цариград да служат като връзка между народа и Портата без посредството на гърците. Патриаршията не смеела открито да се противопостави на високата порта по българския въпрос, затова ъя лукаво спечелила за съюзник мощния руски посланник в Цариград Титов. Той съобщил писмено на патриарха, че те трябва да се заточат.
Така с руска помощ патриаршията успяла да обезвреди водачите на българското движение и дяа го ослаби за известно време.
Българските емигранти в Цариград успели да оъкрият българска църква начело с български епископ, това събитие е от първостепенна важност за по-нанатъшното развитие на църковната борба.
Турското правителство наченало най-после да настоява пред патриаршията за внасяне на някои реформи в църквата.
Българският народ от началото на втората половина на 19 в. вече не прилича на по-раншния. Той вече е по-зрял, по-годен, по-силен, по-подготвен за извоюване на своите правдини. Затова и българското църковно-национално движение продължава да се развива и в Търново, и в Пловдив, и в Цариград, и в други места на България все по-нашироко, за да обхване най-подир от Кримската война нататък постепенно всички български земи.