Анализ История Култура

Етнически и културни аспекти на Горна Джумая ( Благоевград) след 1878

otkriv-pam-k-g-izmirlievСлед руско – турската война от 1877-1878 г,  Горна Джумая  (дн. Благоевград) заедно с нейната кааза според Берлинския договор остава в пределите на Османската империя. Понеже града остава в много голяма близост до българските  граница, той придобива голямо стратегическо положение от икономическа гледна точка. След решението на Берлинския договор много голяма част от християнското население се изтегля заедно с окупационните войски и в града остават едвам стотина християнски къщи.  В замяна на това идват турци от Дупница и  Кюстендил и градът взема турски облик. В началото на XX в. християнското население отново започнало да се увеличава. Към тези години Горна Джумая има около 6000 души, които живеят около 1100 къщи. От тях 4500 са турци, 1300 българи и около 200 души власи, погърчени мелничани, евреи и цигани.

В духовно отношение градът принадлежал към Самоковска епархия заедно с всичките си села. След като самоковския владика отказва да дойде  в града , жителите се обръщат към мелнишкия митрополит Прокопий  и каазата се присъединява към Мелнишката епархия.

Търговията на Горна Джумая,  като погранично  място,  се е съживява   доста след войната. През града минават всяка година хиляди  работници от Македония  за България и обратно. Пролет и есен градът се препълвал с народ. Тук също така се стоваряла всичката продукция , която се изнасяла от Разлог и от долината на река Струма, за България.

 

От гледна точка на инфраструктурата, градът  не бил много добре устроен. През тази епоха градът нараства и променя своя вид. Оформя се административният център на града.

 

Той е бил на същото място, където е и сега . Освен конака, там били построени и голяма джамия, болнична сграда  и нова баня.

През града минавала една дълга улица – от единия до другия край , покрай която се намирали повечето дюкяни, ханове , фурни и т.н  Покрай реката се намирали хубави места за разходка. На сред града се намирала минералната баня. В петък ставал пазар, който много се посещавал и бил изключително важен ­ за цялата погранична местност. Около града бил осеян с лозя, в долината зеленчукови градини, ливади и пасища. Турците разполагали с 15 джамии и места за молене, 2 първоначални  училища.

След войната Горна Джумая се оформила като център на важен път, но лишен от транспортни средства, ката се развива силно кираджийството. С него се занимавали особено много власите. Някои техни семейства имали от 40 до 100 коня до 1877 г, карали стоки чак до Видин , Лом и Русе. А след това главно към Солун и Вардарска Македония.

 

 

Подобни публикации

Защо Мона Лиза е толкова известна?

admin

Най-голямата загадка на Странджа е на път да бъде разкрита (2 част)

admin

Преход между традиция и модерност

admin
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .