България Култура

С музиката в сърцето ми – Биография на Георги Щерев Стоянов

shterevРоден съм на 12.03.1924 г. в гр. Горна Джумая /сега гр. Благоевград/. Родителите ми Велика Джамбазова от село Баровица и баща ми Щерьо Стоянов от село Тумба, Егейска Македония като бежанци са дошли да живеят в Горна Джумая.

Спомените от детството ми са свързани с малката ни скромна къщичка в „Орлин махала”, състояща се от приземна стаичка с едно прозорче и с асма отпред. Баща ми често свиреше на гайда, а на тамбура беше виртуоз, поради което го наричаха бай Щерьо Тамбурджията. Когато свиреше, взимах столче и сядах пред него за да го слушам и да наблюдавам как извайва чудни мелодии с пръстите си. Запленени от носещите се мелодии, минувачи често спираха да го послушат, лицата им грейваха и усмихнати, тръгвайки си казваха „Бай Щерьо утре пак да ни посвириш!”

След години, вече като преподавател в Детската музикална школа, мои съграждани с вълнение си спомняха и ми разказваха: „Георги, ти знаеш ли, че и баща ти също участваше във вечеринки и културни прояви към читалището, в това същото читалище, където и ти свириш и учиш децата на музика?”. Разказваха ми за музикални съревнования – надсвирвания, на които баща ми е респектирал останалите участници, поради което те не са смеели да излизат да се състезават срещу него. Оставах изненадан, тъй като не помнех това от детството си, но едновременно с това и бях поласкан. Вероятно това са годините между 1915-1930 година (тогава читалище „Съгласие”).

Така непринудено запаметих едни от бисерите на македонската песен като „Садила мома край море лозе”, „Айде слънце зайде” и много други, които останаха завинаги в сърцето ми. Навярно от красотата им е трепкала детската ми душа, за да ги запомня и неволно да ги пропяваме със сестра ми Кирилка и така до днешни дни, напомняйки ни за детските години и чудодейното свирене на баща ни.

Запаметените мелодийки започнах да възпроизвеждам на саморъчно направени свирчици от тръстикови тръбички – на сворче и окарина. Събирахме се деца и с различни свирчици и тенекия вместо тъпан, „марширувахме” боси по прашните тогава улички, като вдигахме невъобразим шум.

След смъртта на родителите ни (1934 г. почина майка ни, а 1937 г. баща ни), ние със сестра ми Кирилка Щерева останахме кръгли сираци и бяхме настанени в сиропиталища в гр. София. Сестра ми в сиропиталище за момичета – „Родина”, а аз в сиропиталище „Битоля”.

В сиропиталище „Битоля” завърших основното си образование /училище „Елин Пелин”/ – 1938 г. Поради навършени години бях преместен в пансион за юноши и младежи „Наше огнище” и се записах да уча в Четвърта мъжка гимназия, близо до Операта в гр. София. Там учих 4 години и завърших 4-ти гимназиален клас. В пансиона се изучаваха различни професии – електротехника, зъботехника, шивачество и др., с цел младежите като излязат от там да могат да посрещат нуждите в живота. Аз изучавах зъботехника, като бъдещ мой занаят. По това време създадох много приятелства с младежите от пансиона. Някои от тях свиреха на цигулка, китара, акордеон, мандолина. Те бяха и най-добрите ми приятели: Захари Марков – китарист и мандолинист, Стефчо Русимов – хармоника и др. Аз свирех на китара. Силно омагьосан от магията на музиката, реших да посещавам курс по нотно ограмотяване и теория на музиката. Лектор на курса беше Асен Димитров – диригент на мандолинния оркестър при профсъюзния дом на културата, пл. Възраждане. От ден на ден изпитвах все по-силно влечение към музиката.

През януари 1944 г., при бомбардировките в гр. София по време на Втората Световна война разформироваха пансиона и младежите се върнаха по родните им места. Така аз се върнах в гр. Горна Джумая.

Няколко месеца по-късно, през есента на 1944 г. бях приет във Въздушно техническото училище – летище „Карлово”. Там сформирахме естраден оркестър. С оркестъра изнасяхме концерти пред военни поделения и много често в близките градове – Карлово, Габрово, Търново, Трявна и други. След едногодишния курс във въздушно – техническото училище бях дипломиран с отличие като специалист по електро-бордни уреди. Остатъкът от военната служба изкарах в София, летище „Враждебна” и във „Въздушни войски”. По време на военната служба не спирах да се занимавам с музика и винаги намирах приятели музиканти.

След уволнението работих две години като зъботехник в гр. Петрич. Интересът ми към музиката се засили още повече, след завръщането ми в Горна Джумая през 1948 г.. С добрия ми приятел Дончо Арнаудов – популярен китарист в града, започнахме да свирим по различни прояви. Имахме богат репертоар от популярна и танцова музика, пригоден за изпълнение от две китари. Дончо Арнаудов, участваше като самодеец в мандолинния оркестър. По негова препоръка същата година бях приет като самодеец – китарист в същия оркестър.

 

ЛИЧНИ НАГРАДИ НА АВТОРА:

„ЗЛАТНА ЛИРА” /2002 г./ на Георги Щерев Стоянов диригент на Китаро-мандолинен оркестър „Пирински звуци”, гр. Благоевград по повод честване на 50-годишната му художествено-творческа дейност, 70-годишния юбилей на Китаро-мандолинен оркестър и за високите му художествено-творчески постижения от Ръководството на Съюза на българските музикални и танцови дейци.

Грамота на Георги Щерев Стоянов за активна читалищна дейност от Съюза на Народните читалища в България /12 декември 2002 г./

Грамота на Георги Щерев Стоянов за дългогодишно участие и принос в развитието на читалището по повод 70-годишнината от създаването на Китаро-мандолинен оркестър „Пирински звуци” и неговата 50-годишна художествено-творческа дейност от Образцово народно читалище „Никола Вапцаров”, Благоевград /12 декември 2002 г./

Грамота на Георги Щерев от Министерство на културата за принос в развитието и популяризирането на читалищното дело в България /2006 г./

Георги Щерев Стоянов е удостоен със званието „ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА БЛАГОЕВГРАД” за голям принос в музикалното изкуство на града от Общински съвет Благоевград /2004 г./, носител е на Орден „Кирил и Методий” – I степен и медал „Климент Охридски“.

Цялата автобиография можете да прочетете на http://chitalishte-blg.com/

Подобни публикации

Енеолитният некропол във Варна (част 2)

admin

Прости правила за това как да съчетавате цветовете на дрехите

admin

Двама се скараха за парите на Ботевата чета! След освобождението единият се обеси, а другият полудя

admin