Роден съм на 12.03.1924 г. в гр. Горна Джумая /сега гр. Благоевград/. Родителите ми Велика Джамбазова от село Баровица и баща ми Щерьо Стоянов от село Тумба, Егейска Македония като бежанци са дошли да живеят в Горна Джумая.
Спомените от детството ми са свързани с малката ни скромна къщичка в „Орлин махала”, състояща се от приземна стаичка с едно прозорче и с асма отпред. Баща ми често свиреше на гайда, а на тамбура беше виртуоз, поради което го наричаха бай Щерьо Тамбурджията. Когато свиреше, взимах столче и сядах пред него за да го слушам и да наблюдавам как извайва чудни мелодии с пръстите си. Запленени от носещите се мелодии, минувачи често спираха да го послушат, лицата им грейваха и усмихнати, тръгвайки си казваха „Бай Щерьо утре пак да ни посвириш!”
След години, вече като преподавател в Детската музикална школа, мои съграждани с вълнение си спомняха и ми разказваха: „Георги, ти знаеш ли, че и баща ти също участваше във вечеринки и културни прояви към читалището, в това същото читалище, където и ти свириш и учиш децата на музика?”. Разказваха ми за музикални съревнования – надсвирвания, на които баща ми е респектирал останалите участници, поради което те не са смеели да излизат да се състезават срещу него. Оставах изненадан, тъй като не помнех това от детството си, но едновременно с това и бях поласкан. Вероятно това са годините между 1915-1930 година (тогава читалище „Съгласие”).
Така непринудено запаметих едни от бисерите на македонската песен като „Садила мома край море лозе”, „Айде слънце зайде” и много други, които останаха завинаги в сърцето ми. Навярно от красотата им е трепкала детската ми душа, за да ги запомня и неволно да ги пропяваме със сестра ми Кирилка и така до днешни дни, напомняйки ни за детските години и чудодейното свирене на баща ни.
Запаметените мелодийки започнах да възпроизвеждам на саморъчно направени свирчици от тръстикови тръбички – на сворче и окарина. Събирахме се деца и с различни свирчици и тенекия вместо тъпан, „марширувахме” боси по прашните тогава улички, като вдигахме невъобразим шум.
След смъртта на родителите ни (1934 г. почина майка ни, а 1937 г. баща ни), ние със сестра ми Кирилка Щерева останахме кръгли сираци и бяхме настанени в сиропиталища в гр. София. Сестра ми в сиропиталище за момичета – „Родина”, а аз в сиропиталище „Битоля”.
В сиропиталище „Битоля” завърших основното си образование /училище „Елин Пелин”/ – 1938 г. Поради навършени години бях преместен в пансион за юноши и младежи „Наше огнище” и се записах да уча в Четвърта мъжка гимназия, близо до Операта в гр. София. Там учих 4 години и завърших 4-ти гимназиален клас. В пансиона се изучаваха различни професии – електротехника, зъботехника, шивачество и др., с цел младежите като излязат от там да могат да посрещат нуждите в живота. Аз изучавах зъботехника, като бъдещ мой занаят. По това време създадох много приятелства с младежите от пансиона. Някои от тях свиреха на цигулка, китара, акордеон, мандолина. Те бяха и най-добрите ми приятели: Захари Марков – китарист и мандолинист, Стефчо Русимов – хармоника и др. Аз свирех на китара. Силно омагьосан от магията на музиката, реших да посещавам курс по нотно ограмотяване и теория на музиката. Лектор на курса беше Асен Димитров – диригент на мандолинния оркестър при профсъюзния дом на културата, пл. Възраждане. От ден на ден изпитвах все по-силно влечение към музиката.
През януари 1944 г., при бомбардировките в гр. София по време на Втората Световна война разформироваха пансиона и младежите се върнаха по родните им места. Така аз се върнах в гр. Горна Джумая.
Няколко месеца по-късно, през есента на 1944 г. бях приет във Въздушно техническото училище – летище „Карлово”. Там сформирахме естраден оркестър. С оркестъра изнасяхме концерти пред военни поделения и много често в близките градове – Карлово, Габрово, Търново, Трявна и други. След едногодишния курс във въздушно – техническото училище бях дипломиран с отличие като специалист по електро-бордни уреди. Остатъкът от военната служба изкарах в София, летище „Враждебна” и във „Въздушни войски”. По време на военната служба не спирах да се занимавам с музика и винаги намирах приятели музиканти.
След уволнението работих две години като зъботехник в гр. Петрич. Интересът ми към музиката се засили още повече, след завръщането ми в Горна Джумая през 1948 г.. С добрия ми приятел Дончо Арнаудов – популярен китарист в града, започнахме да свирим по различни прояви. Имахме богат репертоар от популярна и танцова музика, пригоден за изпълнение от две китари. Дончо Арнаудов, участваше като самодеец в мандолинния оркестър. По негова препоръка същата година бях приет като самодеец – китарист в същия оркестър.
ЛИЧНИ НАГРАДИ НА АВТОРА:
„ЗЛАТНА ЛИРА” /2002 г./ на Георги Щерев Стоянов диригент на Китаро-мандолинен оркестър „Пирински звуци”, гр. Благоевград по повод честване на 50-годишната му художествено-творческа дейност, 70-годишния юбилей на Китаро-мандолинен оркестър и за високите му художествено-творчески постижения от Ръководството на Съюза на българските музикални и танцови дейци.
Грамота на Георги Щерев Стоянов за активна читалищна дейност от Съюза на Народните читалища в България /12 декември 2002 г./
Грамота на Георги Щерев Стоянов за дългогодишно участие и принос в развитието на читалището по повод 70-годишнината от създаването на Китаро-мандолинен оркестър „Пирински звуци” и неговата 50-годишна художествено-творческа дейност от Образцово народно читалище „Никола Вапцаров”, Благоевград /12 декември 2002 г./
Грамота на Георги Щерев от Министерство на културата за принос в развитието и популяризирането на читалищното дело в България /2006 г./
Георги Щерев Стоянов е удостоен със званието „ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА БЛАГОЕВГРАД” за голям принос в музикалното изкуство на града от Общински съвет Благоевград /2004 г./, носител е на Орден „Кирил и Методий” – I степен и медал „Климент Охридски“.
Цялата автобиография можете да прочетете на http://chitalishte-blg.com/