През първите векове на нашето хилядолетие започва да умира християнското изкуство. Църквата се обявила против него и с всички средства, които притежава повела „борба” срещу него. Според Климент Александрийски изкуството в религията е форма на езичество, тъй като при него християните не се прекланят пред Бог, а пред творението.
И тук по най-логичен път, възниква въпросът, как тогава се е разпространила тенденцията в религиозните храмове да има икони. Според енциклопедията „Британика” именно през 3-ти век новото за онова време религиозно изкуство започва да се разпространява и Църквата на свой ред го приема. Паралелно с това се развива и друго мнение, което е против иконите и ражда множество публични спорове и дебати.
През 4-ти век християнската църква получава официален статут в Рим и иконата се превръща в неин основен символ и украсява стените ѝ по най-различни места и божи храмове.
В онзи период езичниците започват да приемат християнството и едно нещо е често срещано – прекланянето пред картина на техния император. В една от книгите на Джон Тейлър се пише, че всъщност именно това поклонение пред лика на императора, изобразен върху някакъв плат или дърво, ражда идеята и поставя началото на това да се изобразяват ликове на светци и те да бъдат наречени икони.
Според Библията Христос е казал на слушащите го, че онези, които служат на Господ го правят „с истина и дух”. Ако твоята вяра в Спасителя е искрена и силна, то ти можеш да съумееш да намериш истината за използването на икони в поклоненията, като се обърнеш към Словото Божие за провидение по този въпрос.
В Евангелието пише, че Христос е казал, че той самият е живота и истината, и никой не може да се доближи до Бога извън него, а само посредством него. В този ред на мисли можем да достигнем до извода, че вярващият има силата да се поклони на Отеца „с дух и истина”, а за това ще получи благословия по един висш начин, който може да видиш само на поклонение.
Източник: Иконите БГ