Мобилизираните запасняци Иван, Спиро и Пейо изправени пред лицето на човешката трагедия
Когато обстоятелствата са на живот и смърт, те се оказват по-силни от морала, вярата и навиците ти. Това е съдбата и на мобилизираните Иван (Георги Парцалев), Спиро (Кирил Господинов) и Пейо (Никола Анастасов) в „Тримата от запаса“.
Историята в лентата на режисьора Зако Хеския от 1971 г. пресъздава боевете за освобождаването на Унгария от хитлеристите и участието на Първа българска армия в тях (през 1945 г.). Тримата войници пътуват към своята част на фронтовата линия, без да са подготвени за това, което ги очаква там. За командирите и за останалите в ротата те са повод за присмех и съжаление, защото нямат нужния опит и умения за предстоящите изпитания.
Иван е съботянин, заради което дори не може да си представи да държи пушка в ръце, а какво остава да я използва срещу врага. Предизвикателството за него е още по-голямо.
Колкото и да го тегли обратно към България, „отборът“ остава и се впуска в сраженията. Нападнати от немците, верните другари се изправят пред лицето на човешката трагедия и неусетно се превръщат в герои.
Драматичните мигове ги променят тотално. Войната изисква воля и саможертва, закъснелите запасняци нямат избор и трябва да действат в духа на събитията.
Продукцията ражда и истинско приятелство между тях, както споделя приживе самият Никола Анастасов. Той преоткрива свой близък в лицето на Парцалев, поради което филмът е особено скъп за него.
Описва и част от събитията през неговите очи, когато при подготовката на колекция от дивидита със златни български филми, го питат да разкаже за „Тримата от запаса“.
„На моменти е страшно, друг път е смешно и тъжно. Ние тримата сме нелепи и непохватни, като всеки от нас си живее в собствен свят и се е вглъбил в себе си, има свои кумири и желания. Спиро е във възторг от живота, а Иван върви с мисълта за Бога и доброто, Пейо (аз) лелее в сърцето си за младата си и хубава булка.
Обстановката ни превръща в лесна плячка. Откриваме обаче и нови възможности у себе си, много повече отколкото си мислим, че притежаваме.
Във войната е така – ако ти не убиеш, ще убият теб и близките ти. Не ти е позволено да бъдеш неутрален, да нямаш категорична позиция. Това е филм за човещината, който завършва с усмивките на победителите, примесени със сълзи и болка в очите им.“