Полезно

Анатомия на едно дело

Господин Х.Y.Z. е кандидат-ищец и иска да предяви съдебно три иска на договорно основание срещу бъдещия ответник – един за сумата от 1000 лева, друг – за 2000 лева, а третият е за сумата от 3000 лева. Какъв е договорът е без значение. Не иска лихви. Не се опитва да разреши спорните въпроси извънсъдебно с бъдещия ответник, макар че е чувал за медиация, а директно отива в адвокатска кантора при препоръчан адвокат, който разбрал, че работи на минимално възнаграждение. Носи и писменото доказателство, защото чул, че  трябва. Разбира, че заради цената на трите иска, бъдещото дело ще е подсъдно на Районен съд, но не на Софийския районен съд, а на Пловдивския, защото неговият ответник е с постоянен адрес в Пловдив, макар че фактически живее в София, а именно адресът на ответника бил важен за определяне на местната подсъдност. Адвокатът му казва, че освен адвокатско възнаграждение трябва да му плати и разноски по пътуването до Пловдив за явяване на съдебните заседания по делото. Обяснява, че е така при всеки договор за поръчка – доверителят поема разноските, свързани с изпълнение на поръчката. Оказва се, че минималното възнаграждение за това дело според чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 900 лева. Държавната такса, която също трябва да внесе, е общо 240 лева за трите иска – 40 лева за първия, 80 – за втория и 120 лева – за третия. Адвокатът обяснява, че и за събиране на доказателства се внасят разноски – предварително, и по това дело смята да иска от съда да му допусне две експертизи, защото без тях не можел да докаже основателността на претенциите му. Не може да му каже цена за експертизите, защото съдът я определял. Пита го за свидетели – оказва се, че и за свидетелски показания кандидат – ищецът трябва да внесе депозит, защото в конкретния случай адвокатът не може да ги пише при режим на довеждане. Но за експертизите го предупреждава, че са скъпи. Адвокатът му обяснява и че съгласно Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения на ВАС, ако по делото има повече от две съдебни заседания, за всяко следващо кандидат – ищецът трябва да му плати по 250 лева. Предлага му и алтернативния метод за решаване на спорове – медиация, който е значително по-евтин и бърз начин да уреди спора си с бъдещия ответник, но клиентът предпочита съдебното производство, за да получи неговият противник заслужена санкция. Адвокатът му казва и че понякога първоинстанционните съдебни решения се обжалват, но добрата новина е, че спорът не може да стигне ВКС заради ниските цени на трите иска. Сключват договор за правна помощ. Кандидат – ищецът дава общо пълномощно на адвоката да го представлява по делото пред всички инстанции и се започва.

След седмица адвокатът му звъни и казва, че е готов с исковата молба и че е написал в нея и молба за обезпечение на исковете му в пълен размер. Допуска, че съдът ще иска и гаранция от  десет процента от цената на трите иска, за да допусне исканата обезпечителна мярка запор върху вземания на ответника по банкови сметки, защото писменото му доказателство не било достатъчно.  Казва му и че за образуване на изпълнително дело при частен съдебен изпълнител и следващи действия по изпълнението също трябва да предвиди разноски.

Така и става. След около десет дни адвокатът му звъни и казва, че съдът допуска обезпечение чрез налагане на запор на вземания на ответника по банкови сметки, но само срещу гаранция от 10 процента. Това било обичайна практика, защото ВКС считал, че не се накърнява правната сфера на длъжника, ако ищецът внесе гаранция. Конституиралият се като страна по дело вече ищец внася гаранцията от десет процента върху цената на всички искове – 600 лева, и носи вносната бележка на адвоката. Оказва се обаче, че трябва да плати разноски по пътуването до Пловдив, за да получи адвокатът обезпечителната заповед от деловодството срещу подпис, и да плати, както вече знае, разноски от около сто лева за налагане на обезпечителна мярка запор върху вземания по банкови сметки на ответника от частен съдебен изпълнител. Скоро след това адвокатът отново му звъни и казва, че по негова молба частният съдебен изпълнител е направил справка в БНБ за открити сметки на длъжника. Оказало се, че има две, но след изпращане на запорно съобщение до съответните банки, се установило, че ответникът няма вземания по банковите сметки за цялата сума, така че исковете му не са обезпечени в цялост.

След четири седмици нашият ищец след теглене от банкомат установява, че му липсват 3000 лева от едната банкова сметка. Отива веднага в клон на съответната банка и от служителя разбира, че му е наложен запор от частен съдебен изпълнител Х. Ищецът проверява в интернет за контакти с последния и отива в кантората, където частният съдебен изпълнител му връчва обезпечителна заповед срещу подпис. От обезпечителната заповед разбира, че ответникът му  е предявил насрещни искове по друг договор между тях, за който не искал да каже на адвоката си, защото бил неизправна страна по втория договор. Веднага звъни на адвоката с молба да направи нещо. След два дена адвокатът му се обажда по телефона и казва, че е подал частна жалба срещу определението на съда, с което е допуснато обезпечение на насрещните искове, но не се надява да бъде уважена, защото ответникът бил представил с насрещната си искова молба  убедителни писмени доказателства. Междувременно адвокатът казва, че трябва да му заплати адвокатско възнаграждение за подадената частна жалба и да му възстанови 15 лева, защото такава била държавната такса за разглеждането й. Ищецът пита адвоката кога да очаква разрешение на казуса с наложения му запор. Адвокатът му обяснява, че е сложно да се каже, защото няма срок за произнасяне на въззивната инстанция и зависело от състава, който разглежда частната жалба.

След два месеца адвокатът отново звъни, за да информира ищеца, че съдът е насрочил открито съдебно заседание след месец, допуснал е едната експертиза, а другата – не, защото на съда не му трябвали специални знания в тази връзка. Депозитът, който трябва да внесе ищецът за експертизата бил определен в размер на 450 лева и трябва да бъде внесен в определен срок. За призоваването на свидетели съдът определил депозит в размер на общо 140 лева, дължими в същия срок. Ищецът внася исканите суми и носи вносната бележка на адвоката.

Идва време за първото по делото съдебно заседание. Адвокатът се явява без ищеца, а последният очаква информация. Оказва се, че допуснатите свидетели при режим на призоваване не успели да установят фактите с правно значение за исканията му, защото като влезли в съдебната зала, очевидно се притеснили и били повече от лаконични. Но имали късмет с експертизата – не се налагала допълнителна или повторна. И така – още две заседания. И след първото, и след второто заседание адвокатът му предлага да опита с медиация, но ищецът отказва с думите: “или всичко, или нищо”, но надявайки се на всичко. Адвокатът не се отказва и продължава да обяснява за предимствата от медиация – че съдът ще върне голяма част от държавната такса, а и от адвоката на насрещната страна знаел, че противникът му по делото бил готов на сътрудничество и отстъпки. Но нашият ищец категорично отказва с думите: “Нали сте адвокат, платих Ви, свършете си работата”, явно не разбиращ, че и това е свършена работа. След третото заседание адвокатът му казва, че делото не се е развило добре и едва ли съдебното решение ще удовлетвори ищеца, но могат да обжалват пред въззивна инстанция, защото по делото имало процесуални нарушения и решението вероятно ще е неправилно. Успокоява го, че е имал късмет, защото все пак на първа инстанция са минали само с три заседания.

След месец адвокатът отново звъни и казва, че съдът осъжда клиента му да плати на насрещната страна 3000 лв. Адвокатът на противника му по делото успял да докаже основателността на насрещните претенции в цялост, а същият противник  е осъден да плати само 3000 лева, защото единият  иск срещу него не бил доказан. И след извършено съдебно прихващане по искане на насрещната страна, сметката излизала на нула. Оказва се, че ищецът е имал късмет, че исковете му не били обезпечени в цялост, защото ответникът имал право на вреди за наложения му запор за сумата по иска, който бил отхвърлен.

И така с първа инстанция, после с втора – адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Минават две години. Решението на въззивната инстанция потвърждава първоинстанционното решение като правилно и съдебното решение влиза в сила. Първоначалният ищец е и осъден за разноски в частта от 3000 лева по недоказаната си и следователно неоснователна претенция, с която е притеснил ответника.

И нашият ищец съжалява за отхвърлената и пропусната възможност да използва медиация за уреждане на спора си с ответника извънсъдебно. Но кой каквото си направи…

Умните хора се учат и от чуждите грешки.

Подобни публикации

Вярата може да ни излекува от всяка болест, променяйки нашия генетичен код!

admin

Как да изберем подходящ паркет за подово отопление

admin1

В какво се изразяват предимствата на 90-дневната диета?

admin