Зараждането на иконите има дълга и изключително интересна история. Тази публикация има за цел да даде светлина по тази тема.
Има исторически доказателства, че ако патриарха или друг представляващ висшата църковна институция се опита да спре канонизиране на някой светец, това винаги е завършвало без успех. Например, през XI в. висш църковен служител на Патриаршията в Константинопол се опитал да спре честванията всяка година на Свети Симеон Нови Богослов в памет на духовния му отец Свети Симеон Студит, тъй като го смятал за грешен, а не за пророк. Въпросният висш служител убедил дори самия патриарх и още много висши служители в това, че въпросния пророк не е богоизбран, а грешник и последвали гонения срещу Свети Симеон Нови Богослов, които завършили със заточаването му.
Църковните чествания били преустановени, изображението на образа му върху икони и стенописи било забранено и наличните икони били унищожени. Заточеният запазил една икона на своя любим учител, но от нея била заличена думата „свети”. Само след няколко години обаче, почитта към забранения светия вместо да замлъкне се увеличила многократно и заточения бил реабилитиран, а празниците, прославящи духовния учител били възобновени и се празнували много повече.
Много от иконите, противно на общоприетото мислене, че се създават след кончината и канонизацията на светците, в древността са били създавани още приживе. Те са се рисували, или спонтанно от хора, благодарни на богоизбраните в знак на обич и уважение към тях, веднага след направената им добрина, или малко след смъртта им.
Свети Йоан Златоуст в хвалебственото си слово за Мелетий, който е бил епископ Антихолийски и което е направено пет лета след неговата кончина, казва че християните, които вярват в християнството от областта Антиохия, толкова силно почитали епископа си, че дори давали на децата си името му. За да странят от грехове и изкушения споменавали името му в молитвите си към Бог. Мелетий можело да се чуе навсякъде. Вярващите почитали не само името на своя екзарх, но и образа му, за това го изобразявали върху пръстени и стенописи в къщите си. Те вярвали, че лика му може да ги утешава в трудни моменти поради успението му.
Източник: http://ikonopis.bg/