Има едно прозвище, което следва бирманската котка от десетилетия: „кучешката котка“. И това не е просто маркетингов трик. Тази порода наистина се държи по начин, който прилича повече на дребно куче, отколкото на типична котка.
Преди години един собственик ми разказа как всеки път, когато се прибирал от работа, бирманката му го чакала точно зад вратата — със същата надеждност, с която кучето на съседа го прави. След това го следвала из цялата къща, от стая в стая, и не сядала да си почине, докато той не седне първо. Това поведение е толкова характерно, че в англоезичните форуми породата има още едно прозвище — „Velcro cat“, тоест „котка-лепка“. Тя буквално се „залепя“ за човека си.
Бирманските котки обичат да донасят играчки, ако ги хвърлите. Учат се на трикове — да дават лапа, да реагират на името си, някои дори научават команди като „здравей“ или „седни“. Кликър обучението работи изключително добре с тях, защото бързо схващат коя точно тяхна постъпка води до награда. Има и собственици, които ги разхождат на каишка из парка — нещо, което при повечето други породи граничи с фантастика.
Ако обмисляте да вземете такъв социален и привързан любимец, изборът на надежден бирманска котка развъдник е важна първа стъпка, защото именно ранната социализация често оформя това „кучешко“ поведение, с което породата е толкова известна.
Гласът им заслужава отделна забележка. Сиамският им произход личи в това, че „говорят“ много, но звукът е много по-мек — нещо средно между дрезгаво мъркане и тихо чуруликане. Когато искат внимание, не врещят пронизително, а издават някакво тихо ръмжене, което бързо се превръща в шега в семейството. Любопитен факт: много собственици забелязват, че бирманската котка спира да играе насред игра, обръща се да провери дали човекът ѝ я гледа, и едва тогава продължава. Сякаш ѝ трябва публика.
Физически са изненада за всеки, който ги вдигне за първи път. Изглеждат средно големи, но тежат значително повече, отколкото показва окото — между 4 и 6 кг при котараците и 3-5 кг при женските. В английския има цял израз за това: „brick wrapped in silk“ — тухла, увита в коприна. Костите им са плътни, мускулатурата силна, а козината фина и блестяща като сатен. Точно това силно тяло ги прави страхотни катерачи и скачачи.
Държат се изключително добре с деца. Спокойни са, не се плашат лесно, не са склонни към агресия. С други котки и кучета също се разбират, ако ги социализирате правилно. Има едно интересно наблюдение от развъдчиците: бирманските се чувстват най-комфортно с други бирмански, така че ако планирате втора котка, помислете дали да не вземете още една от същата порода.
Има обаче неща, които трябва да се кажат честно. Тази порода не е подходяща за хора, които често пътуват или прекарват дълги часове извън дома. Бирманската котка наистина страда, когато е сама — не става въпрос за лек дискомфорт, а за реален стрес, който може да се прояви в прекомерно облизване, апатия или агресивно поведение към мебели. Ако се прибирате късно всеки ден и нямате с кого да я оставите, по-добре изберете друга порода или вземете две котки.
Не са подходящи и за хора, които обичат тиха, спокойна обстановка. Бирманската котка иска да участва в живота ви — да седи на коленете ви, докато гледате филм, да ви „помага“, докато готвите, да души всеки нов човек, влязъл в дома. За някой, който иска независима котка, която сама се грижи за себе си, това би било изтощително. За човек, който търси истински компаньон в лицето на котка — едва ли има по-добър избор.