Пет века след като Леонардо да Винчи нарисува Мона Лиза (1503-1919), портретът виси зад бронирано стъкло в Лувъра и всеки ден привлича хиляди зрители. Това е най-известната картина в света и все пак, когато зрителите успеят да видят произведенията на изкуството отблизо, те вероятно ще бъдат объркани от малкия приглушен портрет на обикновена жена. Облечена е скромно в прозрачен воал, тъмна роба и никакви бижута. Много се казваше за нейната усмивка и поглед, но зрителите все още можеха да се чудят за какво е цял шум. Заедно с тайните на идентичността на седящия и нейния загадъчен поглед, причината за популярността на работата е една от многото му загадки. Въпреки че много теории се опитват да посочат една от причините за знаменитостта на произведенията на изкуството, най-убедителните аргументи настояват, че няма едно обяснение. На Мона ЛизаСлавата е резултат от много случайни обстоятелства, съчетани с присъщата на картината картина.
Няма съмнение, че Мона Лиза е много добра картина. Беше силно възприемано, дори и Леонардо да работи върху него, а съвременниците му копираха тогавашната три-четвърт поза. По- късно писателят Джорджо Вазари възхвалява способността на Леонардо да имитира природата. Наистина, Мона Лиза е много реалистичен портрет. Нежно скулптурното лице на субекта показва умелото боравене на Леонардо със sfumato- художествена техника, която използва фини градации на светлината и сянката във формата на модела и показва разбирането му за черепа под кожата. Деликатно боядисаният воал, фино изработените козирки и внимателното представяне на сгънатата тъкан разкриват наблюдаваните наблюдения на Леонардо и неизчерпаемо търпение. И макар постоянният поглед на седящия и сдържаната усмивка да не се считат за загадъчни до 19-ти век, днес зрителите могат да оценят неясното й изражение. Леонардо нарисува сложна фигура, която много прилича на сложен човек.
Много учени обаче посочват, че отличното качество на Мона Лиза само по себе си не е достатъчно, за да направи картината знаменитост. В края на краищата има много добри картини. Външните събития също допринесоха за славата на произведенията на изкуството. Това, че домът на картината е Лувъра, един от най-посещаваните музеи в света, е случайно обстоятелство, което е добавило към ръста на работата. Той пристигна в Лувъра по обиколен път, започващ с Франсис I , крал на Франция, в чийто двор Леонардо прекара последните години от живота си. Картината става част от кралската колекция, а в продължение на векове портретът е бил изолиран във френските дворци, докато Революцията претендира, че царската колекция е собственост на народа. Следване вСпалнята на Наполеон , Мона Лиза, е била инсталирана в Лувъра в края на 19-ти век. Както патронажа на Лувъра нараства, така и признаването на картината.
Идентичността на детегледачката на портрета скоро стана по-интригуваща. Въпреки че много учени смятат, че картината изобразява Лиза Жерардини, съпруга на флорентинския търговец Франческо дел Джокондо, не съществуват записи за такава комисионна от Франческо и детегледачката никога не е била окончателно идентифицирана. По този начин неизвестната идентичност придаде фигурата на каквато и да е характеристика, която хората искаха да направят за нея. По време на романтичната епоха на 19-ти век, обикновената флорентинска домакиня, която може да е била изобразена, е превърната в тайнствена съблазнителка. Френският писател Теофил Готие я описва като „странно същество… нейният поглед обещава непознати удоволствия“, докато други се занимаваха с нейните вероломни устни и омайваща усмивка. Английският автор Валтер Патеротиде толкова далеч, че я нарича вампир, който „е бил мъртъв много пъти и е научил тайните на гроба“. Въздухът на мистерията, която заобикаляше Мона Лиза през 19 век, продължава да определя картината и да спекулира.
Междувременно 19-ти век също митологизира Леонардо като гений. През вековете след смъртта си той е бил добре уважаван – но не повече от уважаваните си съвременници Микеланджело и Рафаел . Някои учени обаче отбелязват, че тъй като интересът към Възраждането нараства през 19-ти век, Леонардо става все по-популярно не само като много добър художник, но и като велик учен и изобретател, чийто дизайн предвожда съвременни изобретения. Много от неговите така наречени изобретения бяха разобличени по-късно и неговият принос към науката и архитектурата стана малък, но митът за Леонардо като гений продължи и през 21 век, допринасяйки за популярността на Мона Лиза .
Писателите на 19-ти век предизвикват интерес към Мона Лиза , но кражбата на картината през 1911 г. и последвалата медийна лудост я привличат в световен мащаб. Когато новината за престъплението се счупи на 22 август същата година, това предизвика незабавно усещане. Хората се стичаха до Лувъра, за да зяпат в празното пространство, където някога е висяла картината, директорът на музея подаде оставка, обвиненията в измама попадат във вестниците и Пабло Пикасодори беше арестуван като заподозрян! Две години по-късно картината е намерена в Италия, след като търговец на изкуство във Флоренция предупреди местните власти, че един човек се е свързал с него за продажбата му. Човекът е Винченцо Перуджия, италиански имигрант във Франция, който за кратко е работил в Лувъра за подбор на картини, включително Мона Лиза., Той и двама други работници взеха портрета от стената, скриха се с нея в килера за една нощ и слязоха с него сутрин. Неспособен да продаде картината заради медийното внимание, Перуджи го скри в фалшивото дъно на багажника до завземането му. Той е съден, осъден и затворен за кражбата, докато картината обикаля Италия, преди да направи триумфалното си завръщане в Лувъра. Дотогава много французи бяха дошли да възприемат работата като национално богатство, което бяха загубили и възстановили.
На Мона Лиза със сигурност беше по-известен след обира, но Първата световна войнаскоро консумират голяма част от вниманието на света. Някои учени твърдят, че игривото деформиране на репродукцията на картичките на Марсел Дюшам през 1919 г. е довело до обратната връзка към Мона Лиза и е започнало тенденция, която ще направи картината една от най-признатите в света. Той играе срещу поклонението на изкуството, когато извади брада и мустаци на лицето на дамата и добави съкращението LHOOQ (предназначено да провокира вулгарна фраза на френски език) на дъното. Този акт на непочтителност предизвика малък скандал, а други изкусни артисти признаха, че такава неприятност ще им обърне внимание. От десетилетия след това други артисти, особено Анди Уорхол последва примера. Като художници изкривени, обезобразени и свирени с репродукции на Мона Лиза , карикатуристите и адменците я преувеличават още повече. През десетилетията, когато технологията се подобряваше, картината бе безкрайно възпроизвеждана, понякога манипулирана, а понякога и не, така че лицето на детегледачката се превърна в едно от най-добре познатите в света, дори и за тези, които не се интересуваха от изкуството.
Обиколката на картината в САЩ през 1963 г. и в Япония през 1974 г. я издига до статут на знаменитост. На Мона Лиза пътува до Съединените щати през не по-малко от една каюта първа класа на презокеански лайнер и привлече около 40 000 души на ден в музея Метрополитън в Ню Йорк и Националната художествена галерия във Вашингтон, по време на портрет-те години шестседмичен престой. Големи тълпи поздравиха портрета в Япония около десет години по-късно. Нещо повече, тъй като пътуването става все по-достъпно от края на 20-ти век, все повече хора са били в състояние да посетят Париж и да изразят уважението си лично, като допринасят за непоколебимите тълпи на днешния ден.
Въпреки че Мона Лиза е несъмнено добро изкуство, няма нито една причина за неговата знаменитост. Вместо това, стотици обстоятелства – от случайното пристигане в Лувъра до митообразуването на 19-ти век до безкрайните репродукции на 20-ти и 21-ви век – са работили заедно с присъщата призив за картината, за да направят Мона Лиза в света най-известната картина.