Нашият Кодекс на труда поставя работодателя в твърде неблагоприятна позиция спрямо работника и служителя.
Всички работодатели са поставени под общ знаменател, без да се отчита голямата разлика между тях. Работодател може да е търговец с малък бизнес, развиващ търговия с хранителни стоки в малък магазин в кв. Обеля, който е решил да спести пари от юридическа консултация и затова се оказал ЕТ, а не ЕООД, с един работник – продавач, който му краде от стоката, и с чиста печалба от 15 000 лева за година. Но работодател може да бъде и банка – АД, или застрахователно дружество – АД, с шестцифрено число чиста печалба на година. Работодател може да бъде и държавно учреждение и т.н.
За законодателя това е без значение и неписаната изрично, но четяща се между редовете на КТ презумпция, е, че работодателят винаги има. Няма нито един трудов спор, разглеждан от съд, за който да е предвидено освобождаване от държавна такса за работодателя, дори и делото е за реализиране на пълна имуществена отговорност на работника или служителя – например на продавача от кварталното магазинче в Обеля, който краде от стоката.
Съгласно Закона за правната помощ търговецът няма право да иска безплатна адвокатска помощ, тоест по презумпция той никога няма право и необходимост за това – дори и ЕТ–то от Обеля.
От друга страна, работникът или служителят може да работи за петцифрена заплата и да има други доходи – например доходи от отдаване на имоти под наем, но за законодателя той винаги заслужава освобождаване от държавна такса по някои дела.
Работникът може да иска безплатна адвокатска защита по Закона за правната помощ, ако има необходимост и право на това, дори и ако срещу него работодателят му от магазина в Обеля е предявил иск за връщане на откраднатото – за реализиране на пълната му имуществена отговорност.
Тоест на работника и служителя се предоставят привилегии в духа на една отминала идеология от 20.век.
Тези привилегии са причина за малкото медиации по трудови спорове у нас.
В отношенията между търговци е по-различно. При тях и двете страни са еднакво третирани от законодателя – спрямо търговците Законът поставя по-висока дължима грижа при изпълнение на задълженията – на добрия търговец. Решаването на търговски спорове чрез медиация е популярно.
Медиацията при търговски спорове или т.нар. търговска медиация удовлетворява потребностите и на двамата търговци по спора в кратък срок без публичност и зависимост, спестявайки не само финансови средства, но и други ресурси.