Повечето хора могат да споделят чувството на тревожност. Мускулите ви се напрягат, пеперудите нахлуват в стомаха ви, а учестеното биене на сърцето ви подсказва, че не сте спокойни.
И това е напълно нормално. Къде щяхме да бъдем, ако сериозно опасни ситуации като тъмни улички през нощта не ни караха да изтръпваме? И щяхме ли да се отнасяме много сериозно към важни задачи, ако не се изнервяхме в светлината на прожекторите, например при изнасяне на презентация на работното място?
Но има моменти, когато тревожността ни изпреварва и пречи на ежедневното ни функциониране. Тя може да обърка здравето, взаимоотношенията, работата и забавните ни дейности. Не е трудно да си представим болката от това да ни измъчват постоянни притеснения или да се чувстваме толкова срамежливи, че да имаме проблеми със запознанствата. Но понякога тревожността и свързаните с нея процеси могат да се проявят по по-необичайни начини, дори такива, които на пръв поглед нямат нищо общо с чувствата.
Нека да поговорим за три малко известни разстройства, свързани с тревожността. Те се срещат рядко, но за тези, които ги имат, са много реални и разрушителни.
1. Селективен мутизъм
Това е тревожно разстройство, при което човек изпитва затруднения или невъзможност да говори в определени ситуации, въпреки че може да говори в други.
Това разстройство обикновено се среща в детството, като често започва между 2 и 5 години, когато децата отиват за първи път на детска градина или предучилищна и изглежда не могат да говорят извън дома си. Това е доста рядко срещано разстройство, което се среща при по-малко от 1% от децата. Децата обикновено израстват от него, въпреки че възрастните, които са имали селективен мутизъм, е по-вероятно да продължат да имат тревожно разстройство и след като пораснат.
2. Телесно дисморфично разстройство (ТДР)
Това е психологическо разстройство, при което човек е силно загрижен за аспект от външния си вид, който смята за недостатък, въпреки че другите не се замислят за него.
Страдащият от ТДР прекарва много време и усилия, съсредоточен върху възприетия недостатък на външния вид, опитвайки се да го промени, да го прикрие или да получи уверение от другите за това. Това може да доведе до проблеми за хората, защото те прекарват часове в промяна на външния си вид. Те могат да избягват общуването с хора или да позволят на тревогата си от възприеманата деформация да попречи на взаимоотношенията им.
Понякога човек с дисморфично разстройство на тялото се подлага на пластична операция, за да коригира възприеманата деформация. Всъщност 7 до 15 % от хората, които си правят пластични операции, имат ТДР. За съжаление, хирургическата намеса не решава проблема трайно – тя осигурява само временно облекчение, преди в съзнанието на човека да се промъкне нов недостатък и нова загриженост и той да се почувства принуден да направи още повече операции, за да „поправи“ новия проблем.
3. Трихотиломания
Трихотиломания е не само трудна за произнасяне дума, но и представлява психично разстройство, което често е трудно да бъде разпознато. Това е разстройство, при което човек изпитва непреодолимо желание да издърпва косми от тялото си, обикновено от скалпа, веждите или миглите.
Лицата, които изпитват трихотиломания, казват, че има ескалиращо напрежение преди дърпането или когато се опитват да се противопоставят на дърпането. Те изпитват голямо облекчение или дори чувство на удоволствие, когато издърпат косъма. Някои просто изхвърлят косъма, а други си играят с него. Тези симптоми могат да причинят проблеми на хората, ако дърпането на косата води до забележим косопад, ако отнема много време или ако предизвиква срам, който пречи на нормалния им живот. Тези, които поглъщат косата, могат да изпитат и проблеми с физическото си здраве в резултат на това.
Може би ще се изненадате да чуете, че има известни и привлекателни хора, които страдат от трихотиломания. Оливия Мън, Колин Фарел и Джъстин Тимбърлейк са говорили публично, че имат това разстройство. В общата популация от 1 до 3 процента от хората имат това заболяване, като то се среща най-често при жените. Обикновено започва в ранните тийнейджърски години, но може да продължи и в зряла възраст в продължение на много години.