Рядкото състояние на очите помага на Леонардо да Винчи да разкрива разстоянието и дълбочината на предметите на плоски повърхности с изключителна точност, за което става иконично известен.
Да Винчи (Da Vinci), един от най-известните художници в света, има периодична екзотропия – тип очно изместване, при което едното око се обръща навън, според проучване, публикувано в списание JAMA Oftalmology.
“Поглеждайки към работата му, забелязах ясно изразеното разминаване на очите във всички негови картини”, обясни авторът на изследването Кристофър Тайлър, професор по изследванията в Сити университет в Лондон и Института за изследване на очите Смит- Кетлевъл в Сан Франциско.
Бронзовата скулптура, известна като изображение на младия Леонардо да Винчи, показва отклонение на очите, сочи още проучването.
Анализирайки посоката на погледа в шест вероятни автопортрета на Да Винчи – две скулптури, две маслени картини и две рисунки, Тайлър установява, че част от произведението показва признаци на екзотропия, като очите гледат към външен ъгъл.
Не всички шест творби са били автопортрети, но Да Винчи посочва в своите собствени блежки, че всяка портретна работа на художник отразява външния му вид.
Картината “Салватор Мунди”, приписана на Леонардо да Винчи, показва неговата екзотропсия, показва ново изследване.
Тайлър оценява състоянието на очите, като рисува кръгове на учениците, ирисите и клепачите на всяка живопис и измерва техните позиции. Когато прави измерванията на ъглите, резултатите показват, че Да Винчи има тенденция към екзотропия, като едното око се обръща с кооло 10,3 градуса навън, когато е отпуснато, но майстор-художникът би могъл да обърне окото си напред, когато се съсредоточи.
Тайлър вярва, че лявото око на Да Винчи е било засегнато от състоянието, но не е абсолютно сигурен.
Изместването на окото при екзотропията (форма на страбизъм), засяга около 1% от световното население, казва той.
Екзотропията на Да Винчи му позволява да вижда света от различен ъгъл. Това, което вижда той, изглежда по-скоро като плоско платно, отколкото триизмерния екран, казва Тайлър. Това е направило “по-лесно да пренася нещата на платното, смята учения.
Това условие противоречи на нормалното зрение на другото му око, което пък му помага да развие силно разбиране за триизмерните обекти. Тайлър смята, че тази способност дава възможност на повечето произведения на Да Винчи да имат точните светлосенки, с които е известен художника.
Подобни изследователски техники са използвани, за да докажат, че други големи художници като Рембранд, Едгар Дега и Пабло Пикасо също са имали различни състояния на очите.
Проучването отбелязва, че различната посока и размер на учениците в някои от творбите на Да Винчи може да се тълкува като “anisocoria”, състояние, при което един ученик е по-голям от другия. Тайлър смята, че това е “много малко вероятно”. По-скоро допуска, че Да Винчи използва това изображение, за да покаже своя опит с едното око, виждайки по-ясно от другото.
Д-р Юлиус Оотс, асистент в катедрата по офталмология в Калифорнийския университет в Сан Франциско, нарича констатациите интересни. “Има много несигурности дали снимките наистина изобразяват самият Да Винчи и дали изобразяват истинските му очи”, отбеляза Оотс, който не участва в проучването.
Тайлър заявява, че художникът “исторически е толкова привлекателна фигура, че е много интересно да се изследват корените на неговия гений”.