Медиацията е процедура на подпомагани преговори, в която трето неутрално безпристрастно и независимо лице, наречено МЕДИАТОР, подпомага спорещите страни да стигнат до взаимноизгодно споразумение БЕЗ компромиси от никого. Манипулации, притискане и други неблагородни средства, характерни за позиционните преговори, в медиация не се допускат и дори могат да бъдат основание за прекратяване на процедурата. Важно изискване в медиация е процедурата да протича етично и без преднамерени лъжи. За етиката следи медиаторът, т.к. той е лицето, което контролира процедурата. Искреността на спорещите се гарантира от поверителността на процедурата, чието спазване е задължение на всеки участник, не само на медиатора. Какво е казано или признато от страните остава в тайна.
Медиацията не означава просто някакво хаотично говорене пред трето лице относно спора. Тя има етапи и подреденост, които целят постигане на обща цел – на медиатора и страните. Медиаторът е обучен да преговаря и води етични преговори. Използва медиаторски и от други области техники с единствената цел да доведе страните до най-правилното решение и споразумение.
Но медиацията не е панацея и не е подходяща за решаване на всички спорове. Ако срещнете някъде обратна информация и че решаването на спора зависи само от опита и уменията на медиатора, това е невярно твърдение и затова си поставете удивителна. Също толкова невярна е и информацията, че медиацията била успешна дори ако страните не постигнат споразумение, но поне подобрят отношенията си. Предвид развитието на всеки спор, което може да прилича на кардиограма, това подобряване на отношенията без постигнато споразумение е с несигурно бъдеще. Успешната медиация е само тази, която е постигнала целта си, а не и тази, която не е стигнала до финала, заради който е започнала.
Медиацията е подходяща за решаване на спорове на договорно основание, възникнали при делба и разпределяне на ползване, семейни спорове и други, когато няма данни за извършено насилие между страните и аморална проява. Заради последното много спорове на извъндоговорно основание не са подходящи. Споровете на извъндоговорно или т.нар. деликтно основание възникват, когато някой наруши забраната да не се вреди другиму и от това нарушение са произлезли вреди за някого. Вината в гражданския процес се предполага за разлика от наказателния процес. Съществува и т.нар.безвиновна или с др. думи обективна отговорност на деликтно основание. Ако деликтът е извършен по небрежност – например лекарска грешка, медиацията е подходяща за решаване на спора, който възниква в резултат на грешката. Ако имаме спор на деликтно основание при т.нар.безвиновна отговорност, спорът също е подходящ за решаване чрез медиация. Но ако вредоносното деяние е умишлено, спорът категорично може да се разглежда само от съд и по този спор изобщо не е етично и реалистично някой да инициира процедура.
При трайни взаимоотношения между страните по спора, каквито има между роднини по произход при спорове за делба и разпределяне на ползване, между съпрузи и бивши съпрузи с общи деца, между двойки с общи деца и несключвали брак медиацията е най-добрата възможност за решаване на спора им извънсъдебно с най-добри резултати върху бъдещото им.
Спестените ресурси – време, емоции и финансови средства, ако спорът се разреши чрез медиация без сезиране на съд, са безспорен факт.
От всички видове медиация най-често използвана е семейна медиация.