Възмездието застигна двамина пазители на революционни пари.След Освобождението те се скарват за оцелялата хазна на Ботевата чет. Торба със златни наполеони не могат да си поделят поборниците Коста Апостолов и Георги Колев-Бреянски.
Коста е ковчежник на четата от 200 юнаци, която през 1876 година мина Дунава, за да разбуни България. Георги пък е касиер на тайния революционен комитет в софийското село Мусачево. През 1892 година двамата се срещат за да уредят срамна сметка от време на игото. По-късно Бреянски си слага примка на шията, а Апостолов свършва в психиатрична клиника.
Историческата наука е доказала че Никола Обретенов е мним касиер На Ботевата чета . В спомените си той се нарича пазител на революционната хазна, за да оправдае ограбването на козлодуйския чорбаджия.
Като влизат в селото неколцина четници питат за местния изедник. Отидохме у дома му и го намерихме Скрит в един долап- пише Обретенов. В този долап намерихме и една конска торба с пари. Макар че Ботев ми каза да не ги вземам, аз ги прибрах, защото бях касиер без пари… Като излязохме от селото, аз се отказах да нося торбата с парите, понеже много тежеше и аз захвърлих. Никола Обретенов наистина е бил” касиер без пари”, защото ковчежник на четата е Коста Апостолов. Роден през 1856 година в Свищов.
Наивно е да се допусне , че торбата със злато е била за хвърлена заради тежестта и. На четата са били потребни средства. С няколко изключения отсам Дунава юнаците срещат не масов героизъм,а страх , предателства и тънки сметки за всеки грош.
Само пет монети са намерени в Христо Ботев след гибелта му. Две от тях Обретенов дава пак на овчари. Останалите три наполеона зших в колана на долните си дрехи , твърди той. Действително са били нужни пари и съдържанието на козлодуйската торба най-вероятно е прибавено към касата на Коста Апостолов. След разгрома той се спасява с още трима поборници-Сава Петров Савов от Враца, Никола Иванов от Търново и Георги Стойков от Самоков.Коста Апостолов е ранен и пауна му помага при носенето на парите. Ковчежникът му има доверие, защото самоковлията бил и дарител .
В началото на юни Групата се добира до Софийското село Елешница. Четниците са облечени във Врачански носии, които опасно ги отличават от шопите белодрешковци. От Елешница четиримата се свързват с революционния комитет в Мусачево. Тук са нахранени в дома на Тоне Гяков . После седмица се крият на тавана на кръчмата, след което комитетът решава да ги прехвърли в къщата на местния касиер Георги Колев-Бреянски.Планът е след два-три дни Бреянски да заведе четниците до манастира Св.Спас , от където да поемат към Самоков. На тръгване касиерът Апостолов предава парите на касиера Бреянски . Според поборника Тоне Крайчов условието било, ако останат живи, да си ги разделят по братски.
Започва да се развиделява, когато групата излиза от Мусачево. На два километра извън селото водачът показва най-прекия път за манастира и се връща обратно. Четиримата си стягат навоите и продължават сами.Близо до село Бариево са забелязани от някакъв турчин. Онзи съобщава ,че е видял подозрителни. Набързо е стъкмена потерия , която обгражда бегълците . На 12 юни 1876 година в люто сражение падат трима от групата. Оцелява само Коста Апостолов, комуто хрумва да се маскира в близките Китанови вирове. По-късно е заловен и отведен в София. Тук го спасява обявената амнистия.
След освобождението Георги Колев-Бреянски изневиделица забогатява. Почва нашироко да върти търговия с овце. Из Мусачево плъзва слух , че нарочно е предал бегълците, за да сложи ръка на парите. При получаването обаче това обвинение не се доказва, пише Иван Дойчинов, който анкетира случая.Бившия комитетски касиер е бил убеден в гибелта на четиримата. Един хубав ден на 1892 година обаче в Мусачево се появява Коста Апостолов. Идва на бял кон- досущ като призрак.
Според уговорката Ботевият касиер си иска дял от наполеоните. Ужасеният Бреянски отвръща, че никога не го е виждал. Апостолов си тръгва, но скоро отново идва в селото. Настоява да си получи парите.
Тогава жената на Георги му предлага да отнесе спорния въпрос до околийския началник, но той категорично и отказал, че това няма да направи, но при всички случаи въпросът ще се уреди, пише анкетьорът Дойчинов.
През нощта Бреянски изпада в депресия, взема въже и стяга главата си в примка. На утрото Апостолов го вижда да се люлее в кошарата.
По това време свищовлията е финансов служител. Сцената с обесения поболява душата му. Касиерът На Ботевата чета Коста Апостолов влиза в психиатрична клиника. Издъхвам някъде след 1900-та година.