България История Култура Любопитно Свят Факти

Тракия Понтика и ключовото място Тракологията

На крайбрежните области присъстват два етнически елемента – гръцкия и тракийския, като в някои случаи придават на проблемите по-голяма яснота  и релефност , понякога те са завоалирани то една сложна дипология-две коренно различни държавни устройства ,които в продължение на столетие трябвало  да съществуват  успоредно  в една и съща област.

Голяма част от селищата от бронзовата епоха , се намират  под водите  на Черно море –рибното пристанище  в Бургас , от п-ов “Атия” и южния залив на Китен. Първите  обитатели на Несебърския  и Созополския п-ов също са били траки. Във времето на гръцката колонизация се разкрива сложността  на траките към хероизащита  на предците си- нещо , което през  този период  се утвърждава  като най-специфичната  черта на тракийският религиозен култ.

На дали можем  да си представим траките само като крайбрежни пирати , като ни внушават някои антични свидетелства.

Диапазонът на месните морски занаяти на базата на откриваните на  “Малкото кале” разнообразни  тежести за рибарски мрежи  ще трябва  да се разшири ,като се прибави и риболовът. Проучванията на “Малкото кале” дават някои разяснения относно времето  на основаването на древногръцките  колонии по нашите брегове.

В крепостта  на п-ов  “Атия” е открита  огромна находка от бронзови стрели –монети  от 6 в. п.р Хр. Тази домонетна форма на пари  е може би материалното свидетелство за първия договор м/у два етнически компонента на крайбрежната област. Заселването на шепа гръцки колонисти не е възможно без благоволението на тракийските вождове . Бронзовите стели – монети по всяка вероятност са били средство за междуетностна търговия ,далечна антиципация на това, което   сега наричаме “валута”. По време на гръцката колонизация съществува една голяма интензивност  на търговията .

Голямата колонизаторска вълна на изселници  от гръцките градове  и о-ви достига западния бряг  на Черно море през втората  половина на 7 в. пр.Хр.  В продължение на век  и половина тук били създадени редица гръцки градове и колонии. Създадени са ,Аполония, Созопол, Одесос( Варна) Круни-Дионисопол(Балчик) , Анхио, (Поморие). През 6 в. пр.Хр. създадени Месамврия, (Несебър), Храклея Понтийска. Създава се възможност за взаимодействие между средиземноморските гръцки култури и древните траки. Започват първите контакти м/у тракийския бряг на  Понта и Средиземно море. Селищата ,които се развиват  от гръцките колонизатори  се разделят на три основни групи:

  • Живелите през късния халколит (втората пол. На 4 в. пр.Хр.)
  • Селищата от ранна и късна бронзова епоха (3то- 2ро хил.пр.Хр.)
  • Ранна железна епоха (1та пол. Първото хил.)

Трябва да се знае, че когато  се поставя процеса  на гръцката колонизация по бреговете на траките ,една от нейните характерни черти  е борбата  за разпределение  на сфери и влияние  от страна на метрополиите .Впрочем ,колонизационната дейност на самите гърци започва започва далеч преди епохата  на голямата  им вълна през 8-6 в. пр.Хр.

В тази на античността предимствата и по време, и по възможности  при основаването на колония са на страната на Милет. Само в малко пунктове на северния бряг на Понта, той е изпревараем от съперниците си отново Йонийски центрове в западна Мала Азия.като Клазомема  и основните Хиос  и Самос. В повечето случаи това са дребни тържища  и сравнително нетрайни  търговски  представителства. Възникването на  тези  селища обаче, се определя  като първи етап  на гръцката колонизация  по бреговете на Черно море.

 Втория етап  е милетската експанзия

Тя датира към средата и към втората половина на 7в. пр.Хр. През този период, най-напред Милет възстановява създадените от него поселения  по южния и северния бряг на Понта. Именно тогава той основава и почти  всичките си колонии по западното и северния бряг на Понта. Именно тогава той основава и почти всичките си колонии по западното му крайбрежие.Третия етап от Гръцката  колонизация на западното тракийско черноморско крайбрежие е мегарски. Той се осъществява през втората половина  и към края на 6 в.пр.Хр. Тогава възникват Месамврия и Какатис(дн.гр. Мангалия,Румъния)

Античното писано предание  е твърде оскъдно по отношение на гръцката колонизация  по бреговете на тракийските земи през 7в. пр.Хр.  и по останалите антично средиземноморски бряг.

 След нови изследвания се разшири  се картината  на колонизацията с градовете Одесос, Аполония, Месабрия и Анхиалос.

Амфорните печати , които се използват като извор имат своя недостатък –те служат за  извор при търговията на гръцките  колонии по бреговете на Тракия и тракийското население от хинтерланда, отразяват търговските връзки на нашите земи  в периода кр. на 4-3 до към ср. на 2 в. пр. Хр.

В периода 8-6 в.пр.Хр. гръцката  колонизация по бреговете на Тракия е предизвикана  от социално-икономически причини . Важно значение за гръцката икономика са играели през 7 в. пр. Хр. – рудните богатства  на Егейска Тракия златните находища на Тасоската Переа , но важно значение са имали находищата на метали – олово ,сребро мед,желязо и други в Тракия.

 

Една от най- характерните черти ,отличаваща гръцките колонии по бреговете на егея, Пропонтида и Тракийския Херсонес, като и по черноморския бряг на девнотракийските земи от колониите по бреговете на Халкидика е от хронологическо естество т.е.създаването на гръцките колонии по бреговете на Тракия  от устието Стимон до устието на Истрос представлява втори етап от гръцката колонизация (от 675 до 550пр.Хр.). Първият етап е започнал от 775 до 675г. пр.Хр.като обхванал Халкидическия п-в. южна Италия и Сицилия . Друга характерна черта  е борбата за влияние  от стана  на метрополиите. Господстващата роля е на о. Тасос, на него принадлежат селищата Неаполис ,Кавала, Ойсиме, Айсиме, Кренидес и т.н.

Друга характерна черта е малкият първоначален брой  на преселниците , които участвали в колонизацията за Тракийския бряг, Владението на Тасос са  превърнати  в Прочутата Тасоска Переа, на с времето се увеличава броят на колониите и преселниците.

По бреговете на Егейска Тракия (7в. пр.Хр.) се създават  колониите Абдера,приели богатствата от южните Родопи. Пристанището  и било едно от най-удобните  на Егея, тя  е един от най-благоденстващите градове (гръцки) по тракийския бряг. Развива се и плодородния град Марония, огромни богатства и ресурси  от морето.Основите са положени към ср. на 7 в. пр. Хр. създаден е от преселници от Хиос.

На о. Самотраки са положени основите  на Сале, Месамврия, Зож, които имат статут на апойкии.Колонизацията  не винаги е имала миролюбиви форми, създавани са полиосадни пунктове.Интересно е ,че  гражданите на създадените колонии бдели над своите интереси , еднакво ревниво и по отношение на Траките.

Гръцката търговия имала 2 потока , които  се срещали на брега на Егейска Тракия , единият водел началото си от Коринт , а другия от Атика. Към ср. на 6 в. пр. Хр. Егейска Тракия със своите  суровини  и полусоровини  започнала  да привлича гръцки колонизатори в Западна Мала Азия . Дейността на Хиос улеснявана  от Милет.

По бреговете на Тракия пласирала значителна част от занаятчийското производство на онзи центрове на Балканска Гърция и Йония, които обратно схванали значението на “тракийския пазар”.

Една от най-значителните гръцки колонии в егейския сектор от южния  бряг на Тракия е Енос, има значение за икономиката  в Тракия и Атина.

В  резултат на колонизацията в Тракийския Херсонес възникват и се развиват значителна мрежа от селища,с полисен облик.Един от най- изгодните пунктове на брега на Херсонес бил Сесгиос- вероятно е била една от основните гръцки бази за зърнени храни. . Тракийския Херсонес  е важен за траките и гърците заради зърнените храни и изгодното положение на теснините,през които водел пътят за Черно море.

Колонизацията на Тракия Херсонес има мало азийски произход .Основани са градовете Сестос, Мадитос и Алопеконесос .Като първи два  Градалесно контролирали морския път (от Дарданелите към Черно море). Създадени са  колониите Кардияи Лимне. От гръцките колонии възникват и градовете Елеунт и Херсонес.

Колониите били  създавани със стратегическо-търговски цели, но се приема ,че са възникнали да задоволяват нуждите на гърците от плодородназемя и зърнени храни.Търговията се извършила м/у местното население гръцките колонизатори.

Траките имена имали селищата и местностите като Драбос, Идакос, Киберас и т.н.

Характерен момент от колонизацията е по-северния бряг на Пропантида, тук колонизаторите се установили  по-късно  то Тракийския Херсонес. Колониите не са могли да имат стратегическо и икономическо отношение  в решаващите ключови позиции. Пропонтида представлява естествена връзка м/у средиземноморието и Черно море. Южният бряг е с по-голямо значение за гърците .Пропантида е играла роля на вътрешно тракийско море като е обединявала тракийските племена.Тук се е развиват две метрополии –Мегара и Самос . Колониите показват по-голяма жизненост .Търговията на Перинт се е насочвала към северния и североизточния тракийския хинтерланд. Към зависимите селища на Перинт се отнасят градовете Тиродиза, Неаполис, Бизанте и др.

Ролята на гръцката колонизация в икономиката на Тракия е по-ярко отразена в  изворите,отколкото ролята на Тракия в икономиката на гръцките колонии.Ролята на гръцките колонии по тези места в икономиката на Тракия  е отразена във вноса на гръцки стоки,керамични изделия и т.н. по тракийските крайбрежия.

Една от характерните черти на гръцката колонизация по  черноморските брегове е преднината ,която е  имал по време то като основател на градовете Милет. Възникват колонии по  южния, а след това и по  северния бряг на Понта(нач. на 7 в. пр.Хр.). Тракийският народ  станал партньор на гръцкият, относно взаимния обмен в областта на материалното производство .Създадени са колони и по западния бряг на Понта. В кр. на 6в. пр.Хр. идват мегарски заселници  и основават свои колони до 5в.пр.Хр.

Една от причините  за Гръцката колонизация са находищата  на ценни метали  в черноморските области  и географското разположение  на Южното крайбрежие на Черно море. Одесос  е основат в кр. на 6 в. пр. Хр. Най-значителна е  милетска колония  е Аполония (610-600г.пр.Хр.), създадено е заради  нуждата  от орна земя ,държавен материал , метали и солниците. Развитието на колониите до голям степен  зависело  от отношенията с Атина (5-4 в пр.Хр.). Месамбрия  е мегарска колония, тя се развива след отслабване на Одринското  царство. Всички мегарски колонии подържали контакти  по между си. Коринт също е участвал в търговията с колониите, но е ограничил своята колонизаторска дейност до Потидес. От решаващо значение за развитието на икономическия и културен живот в Тракия и гръцкия свят , е обстоятелството, че никой от гръцките центрове,които преди Атина имали интереси  и влияние  по бреговете на Тракия не бил в състояние да обхване  ресурсите на Тракия и Черно море. Интересите на Атина към егейския бряг на Тракия  се събудили след като Солон( 607г пр.Хр.) отвоювал отново Саламит за Атина.

Важно място в икономиката  е играло селското стопанство, робовладението ,което е било слаборазвито.

Гръцките колонизация по  бреговете  на Тракия се е извършила през 7-6в. пр. Хр. Колонизацията  е отказала влияние върху историческото развитие на Тракия. Населението е вземало дейно участие  в двустранния процес на общуване  и взаимно опознаване. Без да тъгуват по между си,без да обменят своите изделия,траки и гърци не биха мигли да съществуват  в продължение  а толкова столетия  в близост в продължение  на толкова столетия в близост едни  до други.

Започнал е един етнически допир м/у двата етноса Траките , които живеели в гръцките градове запазили своята обредна практика (5в. пр.хр.празнували в Пирея празника на богиня Бендида).

И ако се опитваме да проникнем в духа на траките  схващането им за живот ще ни бъде много трудно. Но все пак траките са оставали интересно и богато изкуство,като в него са вложени идеологическите им представи.

В него  се появява тайнствената фигура на героя  конник, този странен персонаж,който препуска през вековете като вечен символ на тракийския дух.

Главно действащо лице в тракийските жертвоприношения и е царят, докато жреческото съсловие,мимоходом засвидетелствува но в изворите, изглежда, подържало култови центрове с прорицалища. Ролята на владетеля в култа е свързана с аристократическото  и езотерическото учение на тракийския орфизъм.

Траките са направили своя влог в елинската култура, като и предоставяли,тук примерно казано, орфическата и дионисофската идеи във философско-религиозното мислене.

     Светилищата на траките били строени на върха на планината .Приближава се до сакралността на славяните. Троянците почитали Аполон на върха на планината Пергам.

Тракийския митологичен тип е дълбоко врязан в елинската култура. В противовес на елинската “ флективна” митология , тракийската ни се струва по-традиционалистична и по-несклонна към актуално приспособяване.Може би един традиционен космотеогоничен мит и първични идеологически означения,без да се променят особено и да влизат в разнообразни повествователни операции..От една срана тракийската митология изглежда не е с раздвоен характер, от друга страна не допуска свободно символично отношение между образи и влечения, което се открива в гръцката митология. Тук са силни ритуалните митове и са по-слаби героическите легенди.

В тракийската митология действа един космотеогоничен и свързан с него антропологичен мит. Очертава се система от божества, диади , триади, митът за владетеля, религиозната система от късно античното време, засвидетелствана в религиозните паметници.

На първо място се отнасят елинските богове, сочени и като тракийски в писмените извори и тракийските паметници – Арес, Дионис и Артемида, Хермес, Зевс, Хера, Аполон, Вроятните тракийски божества са Сбелсурд, Дарзалас, Гебелензис, Залмоксис, Плейстор.

Според Дим. Дечев върховното тракийско божество на гърма се нарича Тиос, а Богинята майка – Ма (Семела и Ямбадуле). Богинята майка се асоциира със земята и плодородието, дарителка на кутурата като Деместра, научила хората на земеделие, но и като Атина Полиас , основателка и защитница на градове. Може да стане богиня на войната като Атина или на животинския свят и лова като Артемида. По-късно е съпруга на бога на слънчевата светлина – брака между Зевс и Хера. От друга страна, съпруг на Богинята майка (Посейдон на Демера, Кронос на Рея), този бог става мъжки родоначалник на родове, но по майчина линия.

Според Херодот “Истории” – V, 7 “От боговете почитат само Арес, Дионис, Артемида. Отделно от царете почитат Хермес повече от всички богове, кълнат се само в неговото име и изкарват от него своя произнод”

Артемида и Персефона представят образа на хтоническата Богиня майка, Дионис е богът с уранично-хтоничен характер, Арес е ураничния баща на Зевс.

Свидетелства сочат, че в Древна Тракия свещенодейстията в чест на Арес били свързани с култ на Афродита. Според елинската култура техен син е Ерос Тук се засяга и орфическата теогония.

Полученото дублиране между Зевс и Аполон, Атина и Арес, Аполон и Дионис, навеждат на мисълта за либералностната реалност в елинската религия и космогония .

Човекът на елинските митове е телесно същество с душа витала сили,която се разпръсква при  смъртта .Душата не се възприема като друго или като по съществена природа  и не се смятат  за средство за общуване в отвъдното.Връзката на човека с отвъдните небесни и земни сили се осъществява технически в кулата, който превръща участвуващите  в него смъртни люде в общностен корпус, представян от жреца,жертвата и само божество.

Според думите на Макробий :” в Тракия  слънцето и Либер (Дионис) се смятат за един и същ бог”. Двете божества са били асоциирани и в Гърция и този процес се е извършил в  цитаделата на Аполонския култ-Делфи.

Героят трябва да е син на Великата богиня майка,да се бори със злите сили да спасява Дървото на живота, да осигорява реда в света. Оттук следва,че героят е основната фигура на тракийската религия.Около нея е съсредоточена цялата вяра и надежда на траките.техния герой всевиждащ и всечуващ .Той е слъчевия и подземен владетел,той се грижи за здравето и осигурява живота.Великата богиня майка и нейният син и любовник са главните лица в тракийското религиозно съзнание.

   За траките душата не е бледа сянка, която безшумно ще витае из мрачните усои на ада.

В Тракия представата за първия човек прераства  в  представата за първия цар. Състезанието е мн. разпостранена форма на ценностно изпитание за царе и в гръцкия епос.

Древните елини много приписват на траките въвеждането на  мистичните култуве в Гърция.Имената на Орфей,Емоли,Музей са неразривно свързани с мистериите на Дионис и Елевсинските божества.Диагор:”Мистериите в Тракия у киконите, отгдето изхожда и техният учител Орфей, се предават тайно.

В залата на мистериите са имали място само мъжете войни.Същността на учението е идеята за безсмъртието

Митовете съдържат разбирането на древните хора за природата и нейните сили,стремеж да се обяснят загадъчните явления. Тук се засяга въпросът за “тракийската митология” Всичко, което днес е достигнало до нас е предадено през призмата на гръцката литература и митология. В елинистическата епоха в много случаи и в сюжетите прониква гръцката интерпретация,  без да се държи сметка за чисто тракийската им основа.

Може би чисто тракийския елемент,запазен ни в гръцката митология и отговарящ напълно на тракийското разбиране не е споменаването на легендарни вождове- епоними, от които произлизат имената на по-известните тракийки племена като Одриси, Долон, Ситон и т.н.

 

 

Източници:

 

1.Богданов,Б. -“Орфей и древната митология на балканите” , С , 1991г.

2.Карайтов,П.- “Тракия и морето” , сп. “Тракия”, кн. 3/1976г.

3.Фол,Ал.- Политика и култура в древна Тракия,С,1990

4.”Подбрани извори за историята на българските земи в древността”, С.1993г.

 

Подобни публикации

Спасяване на пазара на труда във времена на COVID-19

admin

Стършели срещу оси

admin

Златна роза 24 карата – изящен сувенир

admin
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .