Медиацията е алтернативен способ за уреждане на правни и неправни спорове ИЗВЪНСЪДЕБНО. Тя се провежда и по висящи дела с цел сключване на споразумение по спор от страните в съдебното исково производство. Желателно е преди решението за образуване на дело и правенето на разноски за адвокати и съд страните ПЪРВО да опитат да разрешат спорните въпроси извънсъдебно. Към настоящия момент предмет на медиация могат да бъдат граждански, търговски, трудови, семейни, административни, свързани с права на потребители и други спорове, включително когато са презгранични. Една от най-разпространите правни услуга в столицата е търговска медиация София. Предстоят да се гласуват и приемат изменения в Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно които медиация ще се провежда и по наказателни дела от частен характер.
Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат взаимноизгодно споразумение. Процедурата се провежда в общи и отделни срещи на страните с медиатора.
Принципите на медиацията са ДОБРОВОЛНОСТ, РАВНОПОСТАВЕНОСТ, НЕУТРАЛНОСТ, БЕЗПРИСТРАСТНОСТ И ПОВЕРИТЕЛНОСТ.
Принципът ДОБРОВОЛНОСТ означава, че страните започват и продължават процедурата по своя воля и че участието в нея не се налага на никоя от тях, за разлика от съдебното исково производство.
Принципът РАВНОПОСТАВЕНОСТ означава, че страните имат равни възможности за участие в процедурата. Медиаторът предоставя последователно възможност и на двете да изразят гледната си точка по спора, своите искания и интереси; следи за еднаква продължителност на отделните срещи с всяка страна.
Принципът НЕУТРАЛНОСТ означава, че медиаторът подпомага страните да стигнат до взаимно изгодно решение по спора, без да контролира самото решение. В процедурата медиаторът НЕ ДАВА ПРАВНИ СЪВЕТИ и не налага своето мнение. Всички спорни въпроси се решават по взаимно съгласие на страните.
Принципът БЕЗПРИСТРАСТНОСТ означава, че медиаторът, както и съдията, не трябва да проявява пристрастие към нито една от страните.
Принципът ПОВЕРИТЕЛНОСТ означава, че всеки участник, не само медиаторът, е длъжен да пази в тайна разискванията във връзка със спора – всички обстоятелства, факти и документи, станали известни в хода на процедурата.
Процедурата по медиация започва по инициатива на страна или на двете страни по спора. Съдът може да задължи страните или да им предложи при определени спорове участие в процедура по медиация. Давност не тече, докато трае процедурата.
Преди започване на първата обща среща медиаторът информира страните за същността на медиацията, принципите й, правата и задълженията на всеки, както и за последиците й. После се подписва споразумение за медиация. Предстоят промени в Закона за медиацията, според които ще се подписва договор за медиация, за да се разграничи от споразумението по спора, което сключват страните при успешна медиация. Медиаторът подписва декларация за безпристрастност, а ако в процедурата участват трети за спора лица, те подписват декларации за поверителност. Клауза за поверителност има в споразумението за медиация, което подписват страните и медиаторът.
В хода на процедурата се изяснява същността на спора, уточняват се взаимноизгодни варианти на решения, сред които се избира един. В медиация целим да създадем максимално комфортна атмосфера, за да могат участниците да споделят без притеснение. Медиаторът дава възможност на страните да изразят емоциите си и се съобразява с различното мнение, като не налага своето по спора. Всеки човек е уникален и като такъв има уникални потребности и разбирания за справедливост и т.к. целта е споразумението по спора да бъде изпълнено доброволно, то следва да съответства на индивидуалните нужди и очаквания на страните.
Споразумението по спора, което сключват страните при успешна медиация, трябва да е съобразено с императивните разпоредби на законодателството ни. То има сила на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от компетентен съд, ако страните искат да му придадат сила на присъдено нещо. Когато спорът е предмет на висящо съдебно дело, споразумението подлежи на одобрение от съда, който разглежда делото, включително, когато страните са се споразумели по въпроси, излизащи извън предмета на делото. Съдът одобрява споразумението след потвърждаването му от страните, ако не противоречи на Закона и добрите нрави.
За разлика от медиацията съдебното исково производство е свързано с много негативни емоции, критика и обезценяване. То започва с подаване на искова молба. Ако съдът счете, че искът му е подведомствен и подсъден, се образува дело, като подалият исковата молба се конституира като страна по делото – ищец. Съдържанието на исковата молба е следното – започва се с оплакване и критика на насрещната страна, която става ответник по делото; после се иска определено решение от съда; след това се прилагат писмени доказателства, ако има налични, и документ за платена държавна такса и се иска събиране на други доказателства в хода на производството. После исковата молба се изпраща на ответника за отговор и евентуална насрещна искова молба – чрез тях ответникът също се оплаква, критикува и иска. Ако исковете са осъдителни, адвокатите обикновено подават заедно с исковата или с насрещната искова молба и молба за обезпечение на искове чрез налагане на запор върху вземания по банкови сметки, трудови възнаграждения, възбрана и други изненадващи средства. Така че ответникът понякога разбира за делото от съобщението, което му изпраща съдебен изпълнител или съдия по вписвания, за наложен запор или възбрана. С подаване на насрещната искова молба обаче другият адвокат иска същото от съда и така един ден, докато ищецът очаква призовка за ден и час за съдебно заседание, изненадващо получава съобщение от съдебен изпълнител или съдия по вписвания и се оказва в положението на ответника – също толкова притеснен и изненадан. Разбира се, напрежението в отношенията на двете страни се изостря след взаимните запори и възбрани. Докато трае делото, критиката, обезценяването на другия и искането продължават, като от време на време критиката и обезценяването на труда се насочва към съдията – когато се обжалват съдебни актове. Съдебните актове са по-малко критични и тонът на съдията е неутрален. Ако адвокатите често преувеличават факти, съдията не може да си позволи такова поведение. Въпреки сдържаността си обаче последният акт на исковото производство, с което то завършва – съдебното решение, може да бъде най- критикувано и най-обезценявано. Съдебното решение може да бъде критикувано и от двамата адвокати едновременно. Това се случва в съда…