Четенето на книги през 2020 г. беше акт на предизвикателство – да отклоним вниманието си от катастрофите, които се разиграват около нас, за да участваме в спокоен акт на въображението. Най-добрата художествена литература за годината предлага много пътища към по-голямо разбиране и смислено бягство от градската суматоха. Дали в бурните зали на властта в Англия с „Огледалото и светлината“, в опустошено от буря имение в „Детска библия“ или в изпълнена с призраци част в Япония с „Къде са дивите дами“, читателите могат да намерят радостно, вълнуващо занимание, модели на устойчивост и съпричастност и предизвикателства, които по някакъв начин накараха собствените ни проблеми да се почувстват по-поносими.
Ето най-добрите книги за 2020 г.
- Родни елегии, Аяд Ахтар
От време на време ни попада роман, който съчетава дълбока интелигентност, детайлна проза, описващи състоянието на нашия свят. В „ Родни елегии“ носителят на наградата „Пулицър“ Аяд Ахтардава запознава читателите с историята на човек, роден от пакистански имигранти в американския Среден Запад. От началните глави, когато бащата на измисления Аяд лекува Доналд Тръмп от сърдечно заболяване през 90-те, става ясно, че сме пренесени в свят, който е разпознаваем, но не непременно реален. Всичко това е част от гледната точка на автора на книгата Ахтар: неговото произведение използва фантастиката като филтър, чрез който да разкаже съществена история за човек, изправен пред сътресенията на американския живот след 11 септември и съпътстващата борба на семейството му да се самоопредели. Това е деликатен балансиращ акт между това, което е реално и това, което може да не е, но в блестящата книга на Ахтар сложността на Американската мечта е представена изключително реалистично.
- Детска библия, Лидия Милет
По време на ваканцията си няколко семейства споделят лятна вила край езеро, където родителите не се интересуват какво правят децата им. Когато катастрофална буря пробива къщата, възрастните решават да игнорират хаоса и вместо това да се обърнат към алкохолния шкаф, оставяйки децата да търсят безопасност сами. В деликатно написания роман тийнейджърката Иви разказва за борбите на групата сред апокалиптични събития на опустошение. Нейните мисли за процъфтяващото природно бедствие улавят двойствените личности на нацупен тийнейджър, разболян от родителите си и млад човек, принуден да расте твърде бързо. Романът е дело на носителя на Пулицър Лидия Милет, която печели и Националната награда за книги.
- Огледалото и светлината, Хилари Мантел
Малко романи бяха очаквани с такова нетърпение тази година като „Огледалото и светлината, е заключението на блокбъстъра на трилогията „Wolf Hall“ на британския автор Хилари Мантел. Представянето на Мантел на Англия от времето на Тюдорите и нейното усещане за политическа драма бяха също толкова завладяващи, както винаги, така че очаквано книгата се изкачи до върха на списъците с бестселъри в САЩ и Великобритания. В 900 богато подробни страници, „Огледалото и светлината“ излага краха на Томас Кромуел, съветник на крал Хенри VIII и посредник на Реформацията. Това е историческа фантастика, но ослепително литературна в своите амбиции и драматична в насочеността на диалога си. Героят на Cromwell от книгата на Мантел е груб, но интроспективен, с ум, остър като бръснач. Междувременно нейният Хенри е подходящо напомняне, че самосъжаляващите се мъже с прекалено голямо его, които са опияняват от властта, са съществували и преди.
- Шуги Бейн, Дъглас Стюарт
Аплодираният дебютен роман на Дъглас Стюарт отразява до голяма степен възпитанието му през 80-те години в Глазгоу, където Хю Шуги Бейн израства с майка алкохоличка и се изправя пред културата на хомофобията, която го кара да се чувства като изгнаник. Баща му и неговите по-големи братя и сестри са напуснали дома си, много преди той да може да го направи. На фона на град, пренебрегван от правителството и в упадък, Шуги и Агнес се борят за контрол над живота си, като често се оказват пометени от вълните на нейната зависимост. Обстановката е мрачна и осеяна със ситуации на тихи унижения – обажданията на Агнес до таксиметровата компания на бившия й съпруг и изветрели халби, пълни с еднодневна бира. Водещата сюжетна линия на романа е трайната любов на момчето към майка му. Стюарт описва по красив начин вътрешния живот и на двамата герои, улавяйки предаността на Шуги към неговата понякога жизнерадостна майка и болката, която идва от това, че я трансформира в омразен, непредсказуем непознат с питие. Романът печели Националната награда за книга и е носител на наградата Букър.
- Изчезващата половина, Брит Бенет
Брит Бенет в „ Изчезващата половина“ представя свят, точно извън, намиращ се извън реализма, в онова пространство, където докосването на фантазията служи за подчертаване на странността на реалността. Във втория си роман Бенет изобретява малкия черен град Малард, Ла, където жителите се гордеят със светлата си кожа, а еднояйчните близнаци Стела и Дезире Винес израстват през 50-те години, прекалено наясно с расовото насилие и потисничество. Момичетата избягват заедно, търсейки по-добри възможности – и скоро Стела взема решението, първоначално лесно и с времето по-трудно, да си отиде, оставяйки опустошена Дезире. Бенет тъче многопластов и задоволителен разказ, който се променя във времето и вплита перспективите на множество герои, за да проследи въздействието на едно решение върху Стела, нейното семейство и следващото поколение. Изчезващата половина е романът на годината.