Кривулиците на съдбата посмъртно свързаха Георги Раковски с големия обир на 1885 година. Ковчегът с тленните останки на революционера послужи за тайник на крадени брилянти и ценни книжа. С него плячката беше пренесена от Румъния в България. Харамиите прибраха имането, костите на Раковски бяха забравени.
Грабежът е дело на вехтия войвода Филип Тотю и изкусния влашки касоразбивач Жоро Жоржеско. Единия е майстор на ножа и пищова, другият- на шперца. “Мозъкът” на операцията, уж в името на македонската кауза, е капитан Коста Паница. По това време той е военен прокурор в Русе и председател на Българския македонски централен революционен комитет Искра. За жертва Паница набелязва тъкмо влашкия богаташ Христо Калъпов. Легенди се носели за милионите му. Капитанът заръчва на Филип Тотю работата да се изпипа. Онзи минава Дунава и по хъшовски канали се свързва с Жоржеско. Всичко е сторено според девиза на комитета” Правдина се добива с кръвнина”. Калъпов е умъртвен, касата му е отворена, отмъкнати са брилянти и ценни книжа за баснословна сума.
Сега съзаклятниците се чудят как да пренесат плячката в България. В главата на Коста Паница светва гениална идея: Георги Раковски лежи погребан в чужда земя, крайно време е великия българин да намери покой в Отечеството си. С него да минат и брилянтите. За мероприятието са похарчени 2182 лв, което е нищо в сравнение с очаквания кяр. Капитан Паница се пише председател на специалната комисия по принасянето на тленните останки и отива в Букурещ да уточни подробностите. На първи юни 1885 година в гробището Щербан водъ е отворен гроб номер 17. Костите на Раковски са извадени, почистени и положени в специален ковчег. Отнасят ги в българската черква в Букурещ. Същата нощ кивотът е напълнен с брилянтите и ценните книжа от касата на Калъпов. Само русенският драмописец Тодор Станчев и жена му подозрително се въртят около скъпоценния кивот. Паница отсича:” Гражданите да се качат на Голубчик!” Станчев обаче упорства и на Взрив се взривява скандал. Обиден г-н К. Паница от подобна неправда и като кавалер и честен гражданин , обявил дуел на Станчооглу.След пладне параходът стигна русенското пристанище. Музика цветя и хоругви чакат на брега. Кивотът е положен в съборната черква Св.Троица . През нощта срещу трети юни харамиите на Паница отървават костите от нечестивата компания на плячката. На другия ден олекналият ковчег отново е качен на Взрив и потегля за Свищов. На 7 юни над 10 хиляди столичани излизат да посрещнат тленните останки на Георги Раковски. Сред тях е и самият княз Александър Батенберг. Най-нетърпеливите чакат на Връбница. С брилянтите е лесно, но как да се осребряват ценните книжа? Коста Паница дава част на поручиците Сапунов и Колобков и ги праща във Виена.Град голям няма да се разбере шашмата , разсъждава капитанът. Пласьори те пробва тук там, но големите финансови къщи се отнасят подозрително към румънските бумаги.Тогава офицерите отиват в някаква забутана кантора. Съдържателят обещава осребряване и заръчва да дойдат утре. Рано рано на другата сутрин полицията ги прибира на топло. Научил за провала Паница телеграфира на братовчед си Сава да внесе гаранция на двамата. Властите отказват да ги пуснат. Тогава капитана моли нашият дипломатически агент в Букурещ да се застъпи. Без резултат. Ялов опит правят и председателят на Народното събрание Стефан Стамболов и дори Княз Батенберг.
Случаят избуява в Европейски скандал. Поручиците са пуснати едва след авторитетната намеса на руския консул във Виена. В ролята на пласьор влиза и публицистът Димитър Ризов. И той като Оаница е белязан с тъмна слава. Ризов успява да осребри в една Софийска кантора книжа за около 250- 300 лв.
Международният скандал кара министър-председателя Петко Каравелов да заведе дело срещу Паница и Ризов. Двамата обаче се използват- стягат си багажа и минават в автономна Източна Румелия. Първата им работа там е да се снимат със Захари Стоянов в пловдивското фото Камера. А костите на Раковски? Няма диаманти- няма преклонение.” Никой за тях nap опитваше. Нито даже Паница или Ризов. Турени били, казват на тавана. Тавана го продъниха болшевиците. И костите трябва да са разнесени по въздуха” предполага Добри Ганчев. Чак на 10-ти октомври 1981 година намират покой в мавзолея на Георги Раковски.