Венчавката е обред в православната църква за двойка, която иска да се ожени. Богослуженията се извършват според правилата, определени за това тайнство. За това каква е същността на сватбата и как правилно да се подготви?
Същността на православната венчавка
Религиозната церемония на брака датира от предхристиянските времена, ерата на Древна Гърция и Рим. Първо се е сключвал годежът, а след това се провеждала директно брачната церемония, по време на която младите са поставяли венци на главите си. Църковната венчавка винаги се е смятала за свещен ритуал, свидетелство пред боговете.
Във времената на Новия завет преклонението пред божествената природа на брака продължава. Тертулиан говори за християнските традиции през 2 век в своята творба „Към съпругата“, че само църковен брак, сключен в християнска общност, се счита за реален.
С легализирането и разпространението на християнството свещениците започват да се канят на светски сватби. Скоро обаче обичаят престанал поради нежеланието на църквата да участва в неприлични, според нея, празници. Това довело до пълно разделяне на светския и църковния брак, както в пространствено, така и във времево отношение. Следователно, църковната сватбена церемония се появява директно в храмовете.
Сватбите съществуват в съвременния си вид от 17 век. Тайнството е било задължително условие за сключване на брачен съюз .
Сключване на брак след годежа
Булката и младоженецът се заклеват да останат верни един на друг до края на живота си физически и морално, да бъдат едно цяло.
Бракът между хората символизира брака на Христос и Църквата, затова той трябва да бъде изначално чист духовно, пълен с любов и добродетел. Целта на такъв брак, освен Божията благословия, е раждането и възпитанието на децата в духа на православното християнство. Единството на съпруга и съпругата не се ограничава до земния живот, но продължава и след смъртта: небесният брак не може да бъде разрушен.
Кой може да се венчае?
„В моногамен съюз се женят само пълнолетни мъж и жена от православна вяра, които не са в тясна връзка“, обясняват духовниците. Според тях, венчавката е достъпна за всички православни християни, независимо от степента на тяхната вяра. Някои духовници не смятат тази позиция на църквата за правилна, тъй като това неутрализира смисъла на обреда като цяло. Но тяхното мнение не е причина за забрана. Основното условие е съпрузите да са кръстени.
За кой обредът е забранен?
Църквата установява абсолютни и условни забрани. Разликата им е, че първите отричат напълно възможността за брак, докато вторите представляват пречки за определени групи хора, като например, роднини.
Съществуват абсолютни забрани за:
- Вече женени хора. Преди да сключите брак, е необходимо да разтрогнете предишния.
- Хора, които не са регистрирали брака си официално. Църквата не признава съжителството и смята този начин на живот за грешен.
- Монаси и онези, които са приели свещенослужение.
- Хора, които са нездрави духовно, психически.
- Непълнолетни.