Полезно Развлечения

Фолклорът на Шоплука

muzika-32323Шопските хора завладяват със своята емоционалност и темперамент. Както в песните, така и в танците се усеща остроумният и шеговит нрав на шопа – хората са изпъстрени с лъжливи движения и смени на посоката. Характерно е т.нар. натрисане, при което тялото трепти от кръста нагоре, най-подчертано в раменете. Едни от най-типичните за Шоплука са Граовското хоро и Копаницата. Граовското е типично мъжко хоро в бавно темпо и размер 4/4. То се отличава със специфични акценти в музиката, на които съответстват т.нар. засечки в движенията. Копаницата е в размер11/16 и се танцува както от мъже, така и от жени. Започва бавно, като темпото постепенно се ускорява и преминава във вихрен танц. Изпълнява се с леки отскокливи движения – по-плавни в началото, ситни и пъргави в края.

Богати са метроритмите в Шопския край. Тук се срещат мелодии в познатите ви размери 2/4,5/8, в различните видове 7/8 и 9/8 и в по-сложните 11/16,13/16,15/16 и др.Българската народна песен обикновено е едногласна. При обработката й композиторите я превръщат в разгърнато многогласно авторско произведение. Те постигат това, като най-често добавят нови гласове, а понякога и говор към основната мелодия, преплитат различни песни или само елементи от тях. Обработените народни песни често се съпровождат от различни инструментални формации – първоначално се използва оркестър от народни инструменти, а днес участват и състави, нетипични
за народната музика. Така обработките се превръщат в художествени произведения, предназначени за концертно изпълнение, при което важна роля играят темпото, динамичните промени и майсторството на изпълнителите. Майстори на обработката на българската народна песен са композиторите Филип Кутев, Красимир Кюркчийски, Стефан Мутафчиев, Кирил Стефанов, Стефан Драгостинов и др.
Филип Кутев е български композитор, посветил живота си на народната музика. Негова е идеята за създаванена български ансамбъл за народни песни и танци. Дълго той обикаля цялата страна и издирва талантливи певци и свирачи. През 1951 г. идеята му се превръща в реалност. Оттогава до днес ансамбълът представя на сцена у нас и в чужбина, както изворен, така и обработен български фолклор.

Източник: azembassy.kz

 

 

Подобни публикации

Най – добрите услуги за управление на онлайн репутацията през 2017 г.

desito

5 удивителни урока, които можете да научите от вашето дете

admin

Ползите от това да имаш домашен любимец

desito