От десетилетия военните конфликти не са основен фактор за движението на пазарите. Но нахлуването на Русия в Украйна отново постави глобалните отношения в центъра на вниманието на инвеститорите.
След разпадането на Съветския съюз инвеститорите се радваха на десетилетия на глобална икономическа стабилност, в които военните конфликти и външната дипломация играеха все по-малка роля за движението на пазарите.
Но нахлуването на Русия в Украйна е най-явният знак за скорошна промяна в тази динамика, тъй като засиленото противопоставяне между силните държави ще има мащабни последици за инвеститорите.
Най-големият военен конфликт в Европа от Втората световна война насам – в съчетание с тлеещото напрежение между САЩ и Китай – кара инвеститорите да наблюдават промените в динамиката на международната сила по-внимателно, отколкото от дълго време насам.
Финансовите пазари отдавна са чувствителни към геополитически събития – избори, прекъсвания на доставките и търговско напрежение – които могат да променят цените. А само за няколко дни нахлуването в Украйна предизвика поредица от икономически маневри, които могат бързо да променят начина, по който държавите набират пари, откъде купуват суровини и с кого правят бизнес.
Съединените щати и европейските им съюзници заявиха, че ще замразят всички активи на Руската централна банка, държани от американски финансови институции, което ще затрудни централната банка да подкрепя рублата. Новите санкции по същество забраниха на някои руски банки да извършват международни транзакции. Британският петролен гигант BP заяви, че ще „излезе“ от своя почти 20-процентен дял в „Роснефт“, руската държавно контролирана петролна компания, който миналата година беше оценен на 14 млрд. долара. А норвежкият суверенен фонд, най-големият в света, заяви, че ще се освободи от руските си инвестиции.
Тези и други стъпки – заедно със статута на Русия като третият по големина производител на петрол в света след САЩ и Саудитска Арабия – разтърсиха пазарите по света. Търговците на суровини обмислят как да пренасочат глобалния поток от петрол, природен газ, метали и зърнени култури. Търговците на ценни книжа, които вече се сблъскаха с несигурността, тъй като правителствата и централните банки се бореха с последиците от пандемията, сега трябва да се справят с въоръжен конфликт, който може да попречи на всеки бизнес, който разчита на тези материали.
Във вторник S&P 500 се понижи с 1,6%, което е последният от поредицата бързи колебания и спад в началото на март след два последователни месеца на спад. Цените на петрола се повишиха рязко, като петролът сорт Брент се търгуваше за над 106 долара за барел, тъй като повече от две дузини държави обявиха планове за освобождаване на извънредни резерви.
Въпреки че нахлуването в Украйна е осезаем и явен пример за начина, по който геополитическите събития все повече влияят на пазарите, промяната вече беше в ход.
Напрежението между Съединените щати и Китай, най-големия им търговски партньор в областта на стоките, ескалира от години, най-вече с търговската война по време на управлението на президента Доналд Й. Тръмп, който през 2018 г. включи мита върху широк кръг китайски продукти. Но оттогава насам закачките продължават: Пекин предприе мерки за ограничаване на компаниите, които листват акциите си в САЩ, като същевременно даде на банките от Уолстрийт по-свободна ръка да оперират в рамките на страната, което означава, че бизнесът, който инвеститорите извършват там, е при китайски условия.