Борис Механджийски, един от петимата осъдени полицаи по делото „Чората” винаги е бил сред най-добрите, сред първите. Още от ученическите си години, когато завършва с пълно отличие Природо-математическата гимназия „Сергей Корольов” в родния Благоевград. Не е по-различно и като студент в УНСС-София, и като войник в Школата за запасни офицери в Плевен, и като данъчен инспектор, и като служител в РЗ БОП в РДВР-Благоевград. 45-годишният управител на банков клон в областния център на Пиринско пръв от петимата осъдени полицаи е открит на адреса си на 19 април привечер тази година, за да бъде приведен в затвора в Бобов дол. Принуден е за няколко минути да се раздели с най-милите си същества – със съпругата Нели и с дъщерята Мария. Жена му е силна, доказало го е през всичките години на съдебни перипетии и обрати в решенията на Темида. Какво ще стане с детето ми? Как ще преживее всичко това, което ни връхлетя? Въпросите, свързани с нея, буквално се бият в главата му. Но няма нито време, нито избор. Трябва да изпълни закона и поема по пътя към затвора, убеден в своята невинност. И с надеждата, че все пак ще има справедливост.
13-годишната Мария се прибира към дома си, но и този път не бърза. Както става в последните петнадесетина дни след онази вечер, когато я разделят с баща й. Мислите за татко й сякаш тежат като камъни и детето върви бавно, почти мъчително. А девойката, която е в седми клас, е изкарала нови две шестици и има с какво да се похвали вкъщи. Доскоро не е имала търпение да прекрачи прага, за да зарадва най-близките си – своите родители, с отличните оценки. Сега обаче е тъжна, сълзите й почти винаги натежават в очите й, едва успява да ги скрие от съучениците си, от случайните минувачи. Замисля се дали има смисъл да изкарва проклетите шестици. Защо ли??? Защото може точно те да са причина за случилото се с татко, допуска девойката.
Момичето не помни как баща й Борис Механджийски е извикан да участва в акция „Респект” през ноември 2005 година. Оправдано е, все пак е само на 4 месеца по това време. Намира се в дома на болната си баба с родителите си. Изведнъж звъни телефон. Този на татко й. Да не бе се обадил! За да няма това ходене по мъките от този момент нататък и за него, и за семейството му, и за близките му, и за приятелите му, и за всички, които го познават и са наясно, че той не може да е убиец. Борис оставя семейството си, няма как – той винаги спазва правилата в работата, тъй като е истински професионалист. Отива да изпълни служебния си дълг в полза на обществото. За беда арестантът Ангел Димитров-Чората издъхва и адът се отваря за петимата участници в задържането му.
Мария обаче помни много добре вечерта на 19 април тази година. Денят, в който изкарва не една и две, а цели четири шестици. Тъкмо слагат масата да вечерят, когато детето решава да отиде до магазина, за да си купи безалкохолно. Иска да върне времето назад и никога да не вижда как баща й излиза, придружен от органите на реда. В отсъствието на момичето се звъни на вратата и нищо неподозиращият Борис научава страшната вест – осъден е заедно с другите четирима полицаи на 7 години затвор, макар че не му показват решението на ВКС. Дават му по-малко от един час да си събере багажа, за да бъде отведен в затвора.
От този миг Мария не е виждала татко си. Пита непрекъснато за него, иска да го види, всеки ден очаква той да се прибере вкъщи. Засега искат да й спестят срещата с баща й в затвора. Защото тя вярва, че той е невинен, че не е убиец. Надеждата е, че скоро той ще излезе на свобода. Липсват й разговорите с него. Тя го обожава. Детето обича да слуша разказите на баща си на най-различни теми. Но една се откроява сред тях – тази за България. Родолюбец до мозъка на костите си е Борис, убеден е, че все някога красивата ни страна ще случи на управници и ще стане този рай на Балканите, който трябва да бъде. Дори отсега я увещавал, че трябва да остане да учи в България, защото по-хубаво от родината няма.
„В злополучната вечер, когато го извикаха за акцията той дори не знаеше с кого ще е в тази акция, в какъв екип е разпределен. Това автоматично изключва всякакви подозрения в сговор между петимата полицаи да отнемат нечий живот. Не е възможно това, което се случва на съпруга ми, когото познавам отлично. Затова вярвам, че нещата ще имат друг, по-добър край. Надявам се само това да стане колкото се може по-бързо. Вярвам в него и в неговата невинност, никой не може да ми вземе тази вяра. Дори това абсурдно съдебно решение, което казва на всички българи, че българските полицаи са умишлени убийци”, категорична е съпругата му Нели.
Тя е убедена, че в тази присъда няма справедливост, няма адекватно послание нито към вкараните в затвора петима полицаи, нито към сънародниците им, освен едно, което е безумно – „Вие сте убийци”. Как и кого ще превъзпита тази присъда, недоумява Нели Механджийска.
„Борис за всички, които го познават добре, е кристално чист човек, фин, морален, честен. Но това не попречи на ВКС да го „разпне” заедно с колегите му в навечерието на Великден, което също, може би, не е случайно. „Разпнаха” доброто, което служи на обществото и се бори със злото”, твърдят негови близки.
Борис не може да участва в умишлено убийство. Нито пък да е солидарен с някой от другите четирима колеги, ако е превишил правата си и с нещо е предизвикал фаталния край на Ангел Димитров. Няма как да прикрие когото и да е, няма да прикрие убиец, като в същото време зачеркне семейството си и постави на карта бъдещето на прекрасната си дъщеря. Защото е всеотдаен и любящ баща и съпруг, добър и отговорен приятел и колега. И няма как да ни пробутват мантрата, че е осъден „в името на народа”. Всъщност петимата полицаи го написаха сами от затвора: ”Бием камбаната за опасността от мракобесието на тъмните сили на прехода, които убиват живота и бъдещето на България. НЕВИННИ СМЕ и сме ОСЪДЕНИ НЕСПРАВЕДЛИВО!”.
Те са убедени, че тази присъда е издадена срещу българските полицаи и българското МВР. Защото на тяхно място можеше да бъде всеки служител на МВР, както и всеки един от десетките колеги, които бяха включени в операцията. Обществото иска само едно от българския съд – справедливост. Огромната част от него не вижда тази справедливост в присъдите на петимата полицаи, осъдени сякаш са един човек – на принципа „на всеки по равно”, получават по 7 години затвор. Почти сигурно адвокатите на осъдените ще поискат възобновяване на делото. И това ще е шанс за съда да постанови наистина присъди „в името на народа”, които са на базата на факти и доказателства, а не на „мракобесието на тъмните сили на прехода, които убиват живота и бъдещето на България”!!! ДАНО! За да има усмивка и бъдеще в родната страна за едно прекрасно дете, за МАРИЯ!!!
Какво казват някои от близките и познатите на Борис за него:
Благой Грозданов – икономист
С Борис Механджийски се познаваме от Математическа гимназия „Сергей Корольов” в Благоевград. Работили сме заедно в данъчна администрация до постъпването му в РДВР. Заедно сме в Ротари клуб Благоевград – Център. За мен Борко е един от най-коректните, добри, щедри и честни хора, които познавам, човек с управленски умения и морал от най-високо ниво. Винаги съм бил впечатлен от настроението, професионализма и колективизма на екипите, където той е пряк ръководител. Изградил е прекрасно семейство, възпитано в традиционните ценности и морал. Случилото се от последните седмици – присъдата от 7 години затвор, определям като огромна загуба за обществото и съм с помрачена надежда, че честните хора които се стремят да спазват правилата, могат да успеят в нашата държава! Допускам, че има нещо тотално сбъркано в материалите по делото, за да се стигне до АБСУРДНОТО РЕШЕНИЕ: Борко убиец – участник в престъпна група!
Костадин Калинов – класен ръководител на Борис в ПМГ-Благоевград
За Боби мога да кажа само суперлативи. Прекрасен младеж, който стана прекрасен мъж. Създаде чудесно семейство. Трудолюбив и отговорен, честен и почтен. За хора като него е казано, че на мравката път прави. Винаги е бил много внимателен към всички. И да искаш да му намериш някакъв недостатък, не можеш. Някога, когато реши да заработи в системата на МВР, бях против, тя просто не е за такива етични хора като Боби. Той никога не си е позволявал да обиди и нарани който и да е. Затова не допускам, невъзможно е Боби да е убиец! Дано има справедливост!
Александър Костов – бивш шеф на РЗ БОП към РДВР-Благоевград
Боби бе сред най-хубавите деца, които съм ръководил. Отговорен, изпълнителен, честен, морален. Разбираше си от работата. Знаех, че само трябва да му дам задача и той ще я изведе докрай. Имах пълно доверие в него. Перфектен човек и професионалист.
Фиданка Вретенарска – бивша колежка на Борис в банката
Боби е прекрасен човек. Постъпваше винаги човешки, никога не повишаваше тон като наш началник. Комуникираше с нас като равен с равен. Влизаше в положението на всеки, нямаше никаква граница между него и нас. Радко се срещат толкова добри и възпитани хора в днешно време.
Радослав Митрев – предприемач ресторантьор.
Познавам Борис от Ротари клуб Благоевград – Център. Имам прекрасни впечатления от него като човек и професионалист. Бизнесът ми позволява да общувам с много хора, които също познават Борис. Не съм чул от никой от тях и една лоша дума за него.
Магдалена Прътева – президент на Ротари клуб Благоевград – Център
За мен Борко е преди всичко изключително предан и верен приятел, на който можеш винаги да разчиташ. Страхотен човек – честен и почтен. Мъжко момче! Отличен професионалист, точен и коректен, съвестен и изпълнителен. За него мога да кажа толкова много неща и все ще са хубави. Той е един от малкото хора, който е тактичен, дипломатичен, възпитан и интелигентен. Истински човек с главно „Ч“. Всичко добро за него и в никакъв случай убиец!!!
Кирил Валеов – предприемач в софтуерните технологии
Боби Механджийски е мой приятел, на който може да се разчита, винаги открит и усмихнат.
Всички го познават като отличен професионалист и банков мениджър, заслужил доверието на ръководителите и уважението на колеги си.
Познавам и семейството му и мога да кажа, че всеки може да се гордее с такова семейство.
Изразявам пълната си подкрепа за Боби!
Маргарита Вълева – главен инспектор по приходите в НАП
Познавам Борко от близо 20 години! Добър, доблестен и честен винаги! Аз вярвам, че това, което му се случва в момента, е едно голямо изпитание за него, семейството му и, разбира се, приятелите му, но още по-силно вярвам, че ще има и своя добър край!
Това е той в професионалната си кариера
Борис Димчов Механджийски е роден на 09.07.1973 година в Благоевград. От 1987 до 1991 г. учи и завършва средното си образование в Природо-математическа гимназия „Академик Сергей Корольов” с пълно отличие. От 1991 до 1996 г. следва в УНСС-София, специалност „Маркетинг и мениджмънт”. 1997-1998 г. е офицер от Българската армия – завършва Школата за запасни офицери в Плевен, получава звание „старши лейтенант”. От 1998 до 2000 г. е служител на данъчна администрация, работи като данъчен инспектор. От 2000 до 2006 г. започва работа в системата на МВР, служител на РЗ БОП към РДВР-Благоевград. От 2006 година е в банковия сектор. До 2011 г. е експерт „Банкиране малък бизнес”, а от 2012 г. до 19 април тази година е управител на банков клон в Благоевград. Член е на Ротари клуб Благоевград – Център.
Източник: ilindenpres.bg