Роднини направиха тоалетна там, където е била люлката на Апостола. В различните епохи по такъв начин са омърсявани, и мавзолеят на Княз Александър Батенберг, и този на Георги Димитров.
Резилът лъсва през лятото на 1933 година. Тогава в Карлово пристига пионерът на нашето кино Васил Гендов, за да снима филм за Васил Левски. Старец показва родния дом на Апостола – полусъборен дувар и жалки останки от стена. Половината имот е станал на сметище, другата половина е обсебена от съседите Чардаклиеви.
Дядото сочи с пръст и казва: „Ето там, зад оградата, където се вижда малката дървена постройка, е точно мястото, където се е родил Левски. Идете и вижте какво е построено върху родната къща на великия Апостол. Това беше една пералня с каменни плочи и до нея клозет. Подчертавам: Клозет за нуждите на Чардаклиеви“ – пише очевидецът Гендов.
Нещо повече, оказва се, че още утре всичко ще се събори, за да бъде прокарана улица. В седем часа сутринта работници ще размахат кирки и окончателно ще затрият дома на Апостола. Ужасеният Васил Гендов зарязва филма и хуква да спасява къщата. С още трима души от снимачния екип той нахълтва при помощник-кмета.
„Вие чували ли сте нещо за Херострат?“- пита актьорът. Онзи отвръща ,че ако е от Карлово, трябва да го познава. Това е решение на общинския съвет и не подлежи на коментар отсича първенецът. Гендов обаче се сеща, че командира на карловския гарнизон е негов далечен роднина. Отива в казармата. Полковник Петър Димков изслушва разкази за готвеното кощунство. Кипва. Нарежда да се приготви гарнизонния файтон – ще търся самия кмет Аристотел Янакиев. Той е член на Демократическата партия, на власт е, ще помогне. Янакиев обаче вдига рамене и му казва:“ Регулацията си е регнулация нищо не може да се направи.“ Конструкторът на нужника е първи братовчед на Васил Левски, става ясно по-късно. Парцелът е откупен, но продължава да дразни апетита на братовчеда съименник. Чардаклиев прави-струва и през 1926 година получава разрешение за строеж. Прегражда с дувар част от имота и там, където се е родил Апостола на Българската свобода, извисява снага модерен клозет с клекало. От 1900 до 1933г. Градоустройствения план на Карлово е замразен, защото тъкмо тогава общината решава да прокара въпросната улица. Общински съветник е не друг, а още един адаш на Апостола: Васил Чардаклиев – син и то, защото по този начин къщата на братовчеда удобно ще излезе на две улици. Полковник Петър Димков спъва кроежите. Той нарежда подполковник Тунтев да постави въоръжен караул около свещеното отходна място. Никой да не се приближава, гласи заповедта. Роднините на Апостола изживяват болезнено срамния епизод. Доцент Петър Караиванов например вади вода от девет кладенеца, за да докаже, че клекалото не се пада точно там, където е била люлката на големия българин. Дали нужникът е бил няколко метра по насам или по-натам няма абсолютно никакво значение. Става дума за „отходната философия“ на нашенеца, за миналото и настоящето му, в които клозетът играе историческа роля.