Селището е отстояло на около 250, западно от минералните извори и може да се предположи, че те са имали определяща роля за неговото възникване. Лечебните свойства били познати на траките. Регистрирането на тракийско селище в Орлинова махала открива нови възможности за локализирането на Скаптопара.
При сегашното на историко археологическите проучвателни работи, мястото на панаира може на бъде определено сравнително точно в идейно-застроителния план на сегашния Благоевград. Това е теренът, северно от кв. Грамада, досегашния механотехникум и долната част на склона Баларбаши. Върху това обширно пространство следи от живот от времето на надписа са открити около механотехикума и терасите на склоновете западно от него. Тук има големи струпвани на камъни, като на много личат и очертанията на стени.Наред със строителната и битовата керамикаот ромо-византийско време макар и по рядко се намират и материали характерни за средно вековието и османския феодализъм. Находките са неравномерно разпръснати, а културните напластявания- тънкослойни.
Всичко това показва продължителен по време живот на това място, но не и активен както при селищата. Отделни разсейки, характерни главно за 15-18 век се наблюдават на североизток до стария път на село Бараково. Това е и мястото, където се събират и всички по-важни пътни артерии водещи към котловината. Особеностите на терена също дават основание да допуснем че именно това е местността “Рамадите”, където е открит надписът според сведенията на Иречек.
В просбата на скаптопаренци се съдържат ценни данни за етническия и стопанския облик на селото. Населението е било тракийско. Отглеждани са били житни растения лозя овощни дръвчета разполагали са и с достатъчно посбища за едър и дребен добитък.
От разкопаната през 1958 г. могила става ясно , че землището било широко застъпено отглеждането на орехи , мушмули , бадеми , смокини и др.
Историческите извори сочат скаптопаренските бани сред най-известните в цялата провинция. Тук пребивавали “наместниците на провинцията” , представители на градските власти в Пауталия , войници и други.
Най-близкият по време и разстояние епиграфски паметник, който дава известна представа за религиозния живот на скаптопаренци е една колона от село Бараково от 3 век , с надпис “посветен на Зевс Хера Херакъл Дионис и Афродита “. Авторитетни познавачи на живота на траките приемат , че за разпространението на тези култове определяща е ролята на Пауталия и допускат само култа към Зевс да е имал по стари корени.
Струското поречие спада към онези области на Блаканите, за които са налице сигурни исторически и археологически податки, свидетелстващи за ранното проникване и разпространение на християнството през 4 и 5 столетие . Към това време принадлеват останките от масивни градежи на църкви от базиликален тип. Чрез множество епископски центрове била създадена добра църковна организация. Свидетелство за това е и раннохристиянската църква в кв. Струмско. Размери: Дължина- 31 м. и ширина-26, 20м. Планът показва силно източно влияние. Датирана е през втората половина на 4 в. Внушителните и размери показват ,че принадлежала към голямо селище вероятно епископско седалище. Раннохристиянски гробници са известни от село Падеж.
За сега липсват исторически данни за съдбата на Скаптопара , през 6-7 в. Със сигурност можем да приемем, че животаът в големите селищни агломерации, известни от землищата на Благоевград и с. Дъбрава, е замряла. С идването на новите заселници – славяните, центърът на селищния живот се изместил на изток и североизток – към Рила, където се издигнал новият военноадминистративен стопански и културен център на котловината- Стоп, просъществувал като значителен град през цялото средновековие.
Източник: http://byrzi-krediti.weebly.com/