В „Хатха йога прадипика“ се казва, че практиката трябва да се пази в тайна, „защото скрита тя е силна, а разгласена губи силата си“.
Йога не е започнала като преживяване, което се е споделяло в група, и макар че това има положителни аспекти, то има и особености, които трябва да бъдат разпознати, за да бъдат преживяванията ни пълноценни.
Контекстът на груповия урок, посещавайки йога студио, в интимно пространство, далеч от любопитни зрители, със сигурност има много предимства. Всъщност почти винаги се генерира добра енергия, която може да бъде и стимул за задълбочаване на личната ежедневна практика, което тогава е най-важното.
Но фактът, че посещаваме зала в йога студио и практикуваме заедно с други хора, носи със себе си и особености, които, ако не се обмислят добре, рискуват да ни отдалечат от духа на йога.
Ето някои от тях и как да ги избегнем или преодолеем, когато посещаваме групови занимания в йога студио:
Може би поради училищното възпитание, което сме получили, повече или по-малко всички имаме усещането, че трябва да „бъдем добри“, за да постигнем нещо, така че е твърде лесно да попаднем в напрежението на желанието да направим всичко веднага и добре, сравнявайки се с останалите в групата. В този случай е важно да не забравяме, че йога, дори и в нейната по-физическа част – практикуването на асани, е процес на постоянно развитие и за да се преодолеят някои ограничения и напрежения, които може да са се формирали в продължение на много години, е важно да се действа постепенно, като се зачитат индивидуалните особености. В този случай, преподавателят в едно йога студио знае как да се отнесе към всеки един от групата.
Склонността да се гледа отвисоко и да се сравнява с другите е вредна и макар че в спорта тя може да има смисъл, в практиката на йога съревнованието не бива да има място, защото води до противоречие, което се отдалечава от самата същност на тази дисциплина.
От друга страна, има и друг аспект, който трябва да се счита за нежелан за добрата практика: обезсърчението или чувството за малоценност, което понякога се появява, когато инстинктът за съревнование е бил осуетен от сравнението с другите или от безполезната самокритика.
Важно е да се помни, че:
– йога е път към духовно извисяване и затова човекът трябва да се разглежда като единица тяло-ум-дух. Затова дори физическият аспект да е този, който привлича най-много, колкото и да е важен, той е само една част от много други, които съставляват прекрасния път на йога.
В една практика в йога студио не трябва да има място за:
– конкуренция
– чувство на гордост, че сте „по-добри“
– неудовлетвореност от сравняването с другите
– преценка
– безпокойство от представянето
– обезкуражаване в резултат на предполагаеми „неуспехи“.
Какво трябва да правим и върху какво да се съсредоточим, когато посещаваме йога студио?
– По време на практиката се съсредоточете върху вътрешното си пространство
– вслушвайте се в тялото си и неговите послания и адаптирайте практиката си към тях
– следвайте ритъма на дишането си, който съпътства жестовете ви и ви помага да получите достъп до вътрешното си измерение
– изследвайте с любопитство възможностите и с уважение към физическите граници.
Когато сте истински концентрирани и умът ви е съсредоточен върху това, което правите, не остава място, време, желание, за да се сравнявате с другите.
Няма да има неудовлетвореност, чувство за неадекватност, превъзнасяне на егото и всяко малко подобрение ще ви изпълва с радост, сякаш е голямо постижение, а всъщност е така, защото именно най-малките промени изграждат най-големите постижения, именно с малки стъпки се постигат големи разстояния.