Тези, които се опитват да изучават нов език, понякога откриват, че алкохолът – в умерено количество – им помага да говорят по-добре и то по начин, който има смисъл. Доказано е, че една бира или чаша вино може да понижи задръжките, което може да улесни някои хора да преодолеят пропуските или неувереността си.
Но от друга страна, алкохолът също е показал, че нарушава когнитивните и моторни функции, отрицателно влияе върху паметта и вниманието и води до прекомерна самоувереност и нереалистична самооценки. И така, хората наистина говорят по-добре чужди езици след пиенето или по-скоро придобиват повече кураж?
За да отговорят на този въпрос, британски и холандски изследователи, провеждат експеримент, публикуван в Списание по психофармакология (Journal of Psychopharmacology). Оказва се, че хората в проучването наистина говорят по-гладко след ниска доза алкохол и дори не го осъзнават.
Проучването включва 50 немски студенти, които са учили в Маастрихтския университет, разположен в Холандия, близо до границата с Германия. Всички хора в изследването са казали, че са пили алкохол и понеже понятията им са били преподавани на холандски език, наскоро са издържали изпит, демонстриращ владеене на езика.
Всяко лице бе помолено да проведе непринуден, двуминутен разговор с интервюиращ на холандски език. Преди този разговор, на половината се дава вода за пиене, а другата половина получават алкохолна напитка. Количеството алкохол варира според теглото на човека.
Разговорите се записват и след това се отбелязват от двама местни холандски студенти, които не знаят кои хора са употребили алкохол. Участниците също се самооценяват, въз основа на това, колко добре вярват, че са говорили.
Неочаквано алкохолът няма никакъв ефект върху самооценяването на говорещите; тези, които са пили алкохол, не са по-уверени или по-доволни от своите изпълнения, отколкото тези, които са пили само вода вода.
Но те се представят по-добре, според тези, които слушат записите. Като цяло местните холандски изследователи оценяват хората в групата на алкохола като такива, които имат по-добра гъвкавост – по-специално по-добро произношение – отколкото тези в групата с вода. Оценките за граматиката, лексиката и артикулацията са подобни между групите.
Авторите посочват, че дозата алкохол, тествана в проучването, е ниска и че по-високите нива на консумация може да нямат тези благоприятни ефекти. В края на краищата те пишат в анализа на изслдването си, пиенето на прекалено много алкохол може да има точно противоположен ефект върху флуктуацията и дори може да доведе до неясна реч.
И тъй като хората в проучването знаят какво пият, не е възможно да се знае дали речта им се е подобрила поради биологичните или психологическите ефекти на алкохола (Предишните проучвания показват, че хората, които мислят, че пият алкохол, могат да изпитат подобна промяна като тези, които пият наистина). „Бъдещото проучване по тази тема трябва да включва алкохолно плацебо“, пишат авторите. „Така ще се проследи относителното въздействие на фармакологичните ефекти срещу очакванията. „
Резултатите от проучването също трябва да бъдат възпроизведени в други групи хора, допълват те, за да покажат, че резултатите не са уникални за местните немски студенти или за хората, които учат на холандски език. Едно друго изследване обаче подкрепя тази теория; в един експеримент от 1972 г. , при който малки дози алкохол подобряват произношението на американците в Тайланд.
Докато проучването не измерва умствените състояния или емоции на хората, авторите твърдят, че е възможно ниска до умерена доза алкохол „да намали тревожността на езика“ и следователно да увеличи уменията си. „Това може да позволи на говорещите чужди езици да говорят по-добре на чужд език, след като пият малко алкохол“, заключават те.