На първо място той започва да я третира като малкото му момиченце. Сякаш тя е неговото малко щастие, което с радост би сложил в джоба си и винаги ще бъде с него. Той се държи с момичето, което е специално за него като с малко щастие или с малко красиво украшение.

Когато е влюбен мъжът нарича приятелката си „малката“, „зайче“, „бейби“ и др. Подаръците, които прави, също са като за малко дете.

Другото отличително нещо е, че мъжът се държи с нея като с малко момиченце. Тя му се струва толкова малка, че той се опитва да я носи на ръце, да й носи багажа, кавалерства навсякъде и във всичко. Отваря й вратата на колата, държи я, докато се разхждат, сякаш да не падне. Други характерни поведенчески реакции са да целува момичето на сърцето си по носа и да се страхува за нея като за свое дете. Често влюбеният мжъ купува на любимата си шоколода и бонбони или я храни с лъжица в устата на обяд или вечеря. Покрива я с одеялото, когато тя е задрямала на креслото, докато чете. Всичко това, мъжът прави естествено и без да го осъзнава.

Той се чувства с нея така, сякаш тя не може без него и дори усеща, че не може да я остави, защото тя няма да се справи без него дори за ден. Изпраща я и я посреща.

Той би й простил всичко!

 Нещото, което го плаши най-много е да не я загуби, защото колкото й мъничка да му се струва жената, той вътрешно усеща, че тя е най-големия и най-ценния дар, който живота му е дал…