Има моменти, в които светът на модата най-вероятно иска да скрие зад бляскавата си витрина. Историята й е пълна с нещастия, неуспехи, репресии, смъртоносни състезания и фатални конструкции, които се оказват токсични и опасни за общественото здраве. В този пост ще ви разкажем за седем странни и необичайни събития от света на модата!
Противоречията на дизайнерите от висшата мода, трагичните продукти с отровни материали и безкрайните недоразумения между дизайнери и основатели на популярни компании, създават сложната картина на този магически свят.
Седемте събития от историята на модата засягат всички аспекти на тази прекрасна индустрия, като показват, че грешките и неуспехите обикновено не се виждат веднага, но от тях страдат хората в бъдещето.
1. Момичетата от 20-те години никога не са носели рокля с ресни!
Този имидж е толкова широко разпространен, когато става въпрос за „новата жена“ от тази епоха, която носи къса рокля, завършваща с подскачащи ресни. Оказва се, докато жените са танцували Чарлстон всъщност не са носили такива рокли, а това е само мит.
Кураторът и колекционер на исторически костюми Бевърли Брикс (Beverley Birks) наскоро разкри, че ресните не са най-често срещаното нещо, което ще видите през 20-те години. Мъниста и бродерия, да! Но, ресни – рядко!
Кой е виновен за цялото това недоразумение? Холивуд и неговата индустрия се опитват във филмите, които изобразяват живота през това десетилетие, но са били заснети по-късно (през 50-те години), за да съживят модата, използват ресните като детайл в костюмите.
Това е по-скоро съвременна интерпретация на ретро стила и не дотам вярно представяне на истината, но въпреки това води до модерна тенденция, която трудно може да бъде отречена.
2. Токсичният модел на кралица Елизабет I
Днес можем да бъдем по-чувствителни към токсичните химикали, използвани в козметиката и да избегнем подозрителни препарати, но още от древността до 19-ти век портрети, показващи бяла, бледа кожа на обществени личности като кралица Елизабет I, са били повод за налагането на стандартите за красота.
За съжаление, за да успее да създаде подобен бял цвят върху кожата, хората използваха примитивни субстанции, съдържащи опасния агент на бялото олово.
Известен още от IV в. Пр. Хр. от древните гърци, които са го използвали за постигане на блестящото бяло, оловното бяло, също известно като Верусовият Керусит или Духът на Сатурн, е опасен и смъртоносен химикал, за който се смята, че е бил използван дори от кралицата, за да покрива несъвършенства по лицето си.
Както се оказва по-късно, веществото прониква в тялото, защото се абсорбира директно и когато попадне в кръвта и тъканите, може да предизвика проблеми, вариращи от силни главоболия, през високо кръвно налягане, до отравяне.
Употребата на тази токсична боя е широко разпространена от художниците, които раздробяват парчета олово, за да получат прах. Така те се излагат на силно токсичните частици прах и в по-голямата част от тези случаи художниците получават парализа, меланхолия, кашлица, увеличен ирис и дори слепота. В крайна сметка, много популярната боя става напълно забранена през 70-те години.
3. Насилието на Коко Шанел над Елза Скиапарели
През 30-те години двама модни дизайнери Габриел „Коко“ Шанел и Елза Скиапарели са съперници.
Италианката Елза Скиапарели е авангарден дизайнер и си сътрудничи с художници от своето време като Салвадор Дали, асимилиращи артистични движения като сюрреализма и дадаизма в колекциите си.
Смята се, че тези две големи имена са говорили една за друга с най-лошите думи в частни разговори и според слуховете за този период в прикрит танц, Коко почти е причинила инцидент на Елза, като я блъснала до пламъка на горяща свещ, което довело до пожар на костюма на италианската дизайнерка. Тя била спасена в последната минута от бутилките с вода, с които останалите гости й помогнали да угаси огъня.
Това поне твърдят техните биографи Ронда К. Гарелик и Мериле Секрест. От друга страна, когато Коко говори за Елза, тя се изразява по снисходителен начин с думите „онази италианска художничка, която прави дрехи“.
След Втората световна война Шанел не само успява да оцелее, но продължава успешната си кариера, докато Скиапарели фалира и затваря ателието си през 1954 година.
4. Бруталните противоречия, които доведоха до Адидас и Пума
Кой да предполага, че Аdidas и Puma първоначално принадлежали на двама братя. През 20-те години двамата германци Адолф и Рудолф Даслер създават семейна компания за обувки, която се специализира в спортни обувки и дори успява да се открои с модели, които като осигуряват на спортистите до голяма безопасност с първото прилагане на научни съвети на лекари.
Но през 1948 г. пътищата им се разделят. Семейното напрежение и скритите спорове започват разединението между двамата, а инцидент по време на бомбените атентати през Втората световна война, които като че ли допълнително катализирал развоя на събитията.
Когато Ади (Адолф) и съпругата му влизат в приют в германския град Херцогенаурах, бомбардирани от съюзническите сили, заедно с брат си Руди (Рудолф) и неговата съпруга, той заявява че „мръсните копелета са виновни отново“.
Конфликтът на интереси довел до това, че Рудолф отговорил, че това вече е преляло чашата. Ади създава фирма на име Адидас, а Руди първоначално използва името Руда и по-късно го променя на Пума.
Скоро компанията на Ади става на върха в класациите по продажби, благодарение на специализираните методи на производство и отношенията, които е култивирал с атлетите.
5. Обяснението на термина „луда капела“
Тази метафора всъщност не е свързана с героинята на Алиса в страната на чудесата. Причината, поради която терминът „луд“ или „Лудия шапкар“ все още съществува на английски днес, всъщност е свързана с реална горчива история.
От 19-ти век, когато започва модата да се носят шапки, пилотите използват живачни съединения, (а живатък е един от най-токсичните тежки метали), за да произвеждат по-добро качество на продукта.
В действителност, те разтварят живак в азотна киселина, след което го изсушават, за да оставят опасен прах, който производителите дишат, без да подозират, че той влошава тяхното здраве.
В резултат на хроничното им излагане на живачни соли, има редица случаи на атологични процеси, свързани със стомашно-чревни заболявания, стоматити, разрушавания на зъбни емайли и невропсихиатрични нарушения като безсъние, световъртеж, неспособност за концентрация, постепенна загуба на паметта, депресия, честа загуба на съзнание. При някои хора дори са довеждали до заболявания, свързани с горните и долните крайници, които в крайна сметка значително затруднявали работата на ставите, писането и ходенето.
6. Мъжете първи започват да носят токчета
Въпреки, че днес високите токчета се смятат за дамски обувки, изненадващо е, че техният оригинален дизайн първоначално е бил предназначен за мъже.
Този факт, който може да предизвика усмивки, се основава на изложението „Обувки: удоволствие и болка“, организирано от Музея на Виктория и Албърт в Лондон и представено от Американския университет на Колежа по изкуства и дизайн в Савана.
Високите токчета се зараждат в Персия през 15-ти век, за да отидат в Европа чрез своята аристокрация и нейните мъже-членове, които искат да подобрят външния си вид чрез добавяне на допълнителна височина в обувките си.
7. Корсетите не са толкова опасни, колкото си мислим
Тялото на пясъчния часовник, което създаваше тесния корсет, бе демистифицирано през последните години, идентифицирайки потискането на женския пол и сексистко отношение към него, демонстрирано от мъжете.
Популярен от 1500 г.,корсетът остава в гардероба на жените до 1960 г. и е осъден за редица здравословни проблеми, причинени от напрежението на вътрешните органи на жената.
Историкът и анализатор на модата Валери Стийл и авторът на „Корсетът: културна история“ разграничава позицията си от вече възприетото становище, като обяснява, че този аксесоар не е толкова опасен, колкото си мислим.
Самата Валери Стийл казва в книгата си, че талията от 35 сантиметра, която корсетт се е смятало че може да създаде, е мит и се противопоставя на деформацията на вътрешните органи, причинена от честото й приложение.
Завършвайки аргументацията си, Стийл оспорва, че мъжете са карали жените да носят корсет, казвайки, че мъжете често протестират срещу корсетите, което означава, че жените ги носят по собствената си воля, а не защото техните съпрузи са им ги налагали.
Опростено или не, нейното мислене се засилва от успеха на продукти като Spanx, които се считат за синоним на идеалния силует.
Източник: https://www.az-jenata.bg/a/10-moda/52612-na-kakvi-modni-obuvki-da-zalozhim-prez-nastoiashtiia-sezon/