Връзката на детето с родителя е още по-голяма (отколкото за нас връзката с партньора). Самочувствието на детето зависи най-вече от това, че любовта на родителя към него е твърда като скала, така че тази връзка да не може да бъде разрушена нито от грешки, нито от несъвършенства на характера, външния вид, способностите и т.н. Опитвайки се да настрои в детето „спектър на очакванията“, понякога възрастният му причиняв най-дълбокия стрес, предизвиквайки в психиката му силен протест. Така вместо очаквания „педагогически ефект“ на нашите наблюдения и прозрения, получаваме изричен или скрит саботаж, дори понякога парадоксална реакция: детето подсилва само поведението или качеството, с които често сме недоволни. Как действа този механизъм?
Представете си, че вървите по една пътека над пропаст и сте застраховани от силно въже, което се държи от другата страна от човек, на когото имате пълно доверие – дори повече, отколкото на себе си. По този начин детето възприема за него привързаността към родителя. И изведнъж ви се струва, че въжето е отслабнало, някак си се е увило. Тогава детето изпитва тревожност и неувереност. Поставете се на негово място за миг. То не може да попита или да разберете какво се е случило… страшно е да стъпи, без да има застраховка от чувството за сигурност на въжето. Какво ще направите на негово място?
Правилното поведение в такъв случай е да издърпате въжето, с надеждата, че детето ще усети, че въпреки, че то се е разклатило малко, сеге ще се затегне отново и ще стане толкова силно и надеждно, както и преди.
Това е точно това, което прави детето, когато има съмнения относно силата на привързаността на родителя към него. Издърпва въжето. Отново многозначимо е отношението на родителя в риск. „Все още ли си мой родител?“ – се пита детето.
Ако родителят успее да даде на детето да разбере, че дори да е допуснало грешка или да не се е справило според очакванията спрямо него, то не бива да се притеснява и че родителя все още го обича, нещата може и да се подредят. Възрастният трябва очаче твърдо за заяви позицията си: “ Аз съм с теб, можеш да разчиташ на мен, въжето е силно!“
Тогава детето се успокоява и може да промени поведението си.
Важно е да се разбере каква е неправилната реакция на родителя тук. Ако възрастният изпита неувереност, че детето няма да се промени към добро и пак ще допуска грешки, тъй като не е бил достатъчно строг, той сам попада под властта на страха и тревогата. Неправилно е да допуска мисли като: „Сега детето винаги ще прави това, аз съм лош родител, не се справям, той не ме слуша, трябва да бъда по-сериозен с него, така че да не се повтаря случилото се отново.“ По такъв начин проблемът в детето не се отстранява, а само става по-отчетлив.
Затова е необходимо да чакаме търпеливо детето да изгради надеждна привързаност с възрастта. Не е лесно и изисква воля и самоконтрол, но това е пътят детето да израстне като успешна личност.