Любопитно Психология

Емоциите все още са водещи в характера ни

 

Както всеки студент психолог би ви казал, има основателни причини емоционалната интелигентност да се възприема почти толкова сериозно, колкото и умствената. Знаем, че емоционалните ни импулси се намират в различна част от мозъка ни в сравнение с нашите разумни рефлекси. Тези емоционални импулси  са установени много преди разумните и са  по-стари от тях.

Така например, когато нашите древни предшественици е трябвало да реагират на някаква физическа опасност, те са правили това чрез емоционални рефлекси. Не са мисли ли преди да действат- действа ли са импулсивно. В някои отношения не е много по-различно и в наши дни, но няма ли да е неделикатно, ако кажем това? Мисля, че не.

Но ако мислите, че трудно бихте приели това твърдение, можете да проверите сами- наблюдавайте група от хора, опитващи се да разрешат проблем, не е достатъчно ясен и никой не отговаря на способностите им. Обърнете не те особено внимание на момента, в който за първи път нещата се объркват. Много бързо ще започнете да забелязвате издайническите знаци на тревога, раздразнение, проявата на безпомощност, сприхавост, отчаяние.

В бърза последователност следват извиненията, отказването, търсенето и посочването на вина. Скоро сцената на действие е така наситена с емоционален заряд, че не след дълго някой губи контрол и се разбеснява, ,, взимай си куклите, давай си ми парцалите “. В действителност нашите прехвалени умствени способности са само тънка обвивка, която много лесно би могла да бъде пробита или преодоляна от напиращите чувства. В романа,,  Повелителят на мухите” Уилям Голдинг описва завладяващо как, при определени обстоятелства, 11 годишни момчета могат да деградират и да се превърнат в свирепи Варвари. Също така в прочут експеримент( сигурно сте гледали филма ,, Експериментът”) психиатърът Стенли Милграм показва как обикновени хора биват доведени до състояние  на раболепие и превърнати в брутални главорези. И в двата случая това, което се разрушава и покварява, са емоциите.

Не е важно дали ми допада или не, но емоциите наистина управляват характера ни- като не е задължително това да стане по-свързан или мислен начин.

,, Недисциплинирана армия от емоции”- ето как е представено това от поета Т.С.Елиът.

Предизвикателството пред всеки от нас е да решим дали искаме да работим с емоциите си, така че те да ни помогнат да правим това, което искаме да правим в живота, или да се обърнем срещу тях и да се борим с тях. Това винаги е бил въпросът, но в момента той се задава  в  коренно различна среда- много по-деликатна и специфична, отколкото обитаваната от нашите древни предшественици.Когато стане дума  за емоциите ни, можем да си зададем въпроса- вършим ли нещата според желанията ни или вървим против волята си? И наистина има само един отговор- ако вървим против волята си, умишлено или не, последиците са самоунищожение. Трябва да се съобразяваме с емоциите- ето защо отглеждането и усъвършенстването на емоционалната интелигентност се приема за толкова важно. Изразът,, благосклонност под напрежение”, формулиран от Ърнест Хемингуей, описва най-точно какво е необходимо. Той обобщава на какво се е възхищавал Хемингуей у своите герои- въпреки че е нещастен, когато напрежението в живота му става прекалено голямо и той не може повече да се справя с него благосклонно, той извършва самоубийство.

Тази крайна реакция трябва да ни напомня, че когато става дума за емоционална интелигентност, ние всички проявяваме своите силни и слаби страни от характера си. Въпросът е колко добре е балансирана тази комбинация и как животът ни( а и този на другите) се влияе от нея- било за добро или зло.

Подобни публикации

Какви са ползите от мрежите за селско стопанство?

admin

Уникална шега! Никой не различи мъжко от женско дупе! (МНОГО СМЯХ)

admin

Изгубените светове на земята

admin
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .