„През Новата година да тропнем ний хорце”. Ако не ви е познат този рефрен и думите му не водят до позната мелодия в главата ви, то значи сте роден(а), след 90-те години на миналия век. Децата пеят за едни подаръци, които ще са от сърце, идеална рима за тропване на хорце и т.н. В песничката се споменава ‘митичният’ и отвят в забвение Дядо Мраз, без чийто подарък за Нова година ни една усмивка в бебешките ясли и детски градини, тогава не би била възможна (уж). Заради смяна или подмяна, случила се в историческото време, настоящите празници за новата година минават без доскоро познатата размяна на новогодишни уникални подаръци, но продължават да бъдат чествани така буйно, разхитително, със замах, с уверен гръм и тътен в полунощ. Тов не е случайно. Преминаването от старото към новото е толкова древен символ в човешката култура, че предшества дори титани и богове гръмовержци.
Ето, месец януари е кръстен на великия бог Янус, който е бил божество с две лица, покровител на материално и нематериално, този който отварял и затварял вратите, но никога не се знаело с коя точно страна ще обърне взора си към Новата година. Историята и генезисът на Янус като божество засягат развитието на древен Рим, но образът на двуликия бог може да се използва като символ на незнанието и надеждата, с които поглеждаме в бъдещето. Преминаването от старата често се съпътства и с подарък за новата година, но има и места в Европа, където не се разменят подаръци, а се изхвърлят стари вещи през прозорците. Някъде пък залагат на гозби и ястия типични само за този важен ден, на трети гърмят разни пиротехнически чудесии и така нататък до безброй празници и ритуали. Ето защо един чудесен новогодишен подарък, вече може да бъде просто символичен, суеверие в умерени дози, хумор на килограм и тайно послание, като от лицата на великия Янус.