kashta-smolyan Култура

Преход между традиция и модерност


kashta-smolyanВ модела на  пространството застават врати ,прозорци, стени , те обуславят контекста на отвореното и  затвореното. Така изразеното пространството може да бъде прилагано като модел. Дворовете в села са полски и планински , като жилищата и при двата типа са разположени на централно място в двора. Двора в полското жилище трябва да е по просторен за да побере отделните постройки за селско стопански нужди. Двора в планинското жилище е с малки размери, неправилна форма и се създава впечатление за използване на приземен етаж за селско стопански нужди. На всякъде в бъл. с изключение на западна България дворовете са оградени, влиза се от врата която обикновено е от към улицата .

Селските постройки  в двора са 3 групи:

– За  подслоняване на домашни животни

– За съхранение на житни култури

– За прибиране на селско стопанския инвентар.

Жилището е също в зависимост от географската среда , традицията , поминъкът , и строителните материали намиращи се в близост. Славяните стоят жилищата си от камъни и дърво , като традицията да строят с дърво се обуславя с аналогии(Пиринската къща), освен това стара славянска традиция е землянката. От друга страна българите носят  юртата- купулообразна , лесно зглобяема.Вида на  жилището съответства на сакралния вид на селото.Кръга носи със своето обозначение сакралното, трад. жилище, то запазва примитивните  си форми  до края на 18 в. За това повлиява чуждото владичество, миграциите и защита от нападение .Развитието на жилищните форми се обогатява п/з Възраждането (п/з18 в.), започва разграничаване на  селската и градската  къща, оформя се Възрожденска градска къща . Трад. селска жилище  се дели на полско и планинско. Жилищата в планината са много етажни .Полското жил. е едноетажно и рядко има приземие . Полските жил. се характеризират с квадратната си форма . Дележ на жилището спрямо техните помещения :жилищата с едно помещение са на най-бедните  и се нар. едноделни .Квадратни или правоъгълна с едно помещение  в средата  с огнището. От 18 в. това помещение с огнището се нар. къща или къщи . От начало огнището е в средата , но в последствие се измества към източната страна, защото огъна се характеризира , като част от слънцето. Построяване на второ помещение в жил. към помещението с огнището (саба- печка или одая ) Едноделни жил. в първичния му вид  няма прозорци, осветяването става от огъня и процепа на вратата . Одаята се използва от по младите членове на  сем. за работа и посрещане на гости . След това се появява трето помещение(триделно жил.), килер  или задница , дрешник , която служи за склад . Килера се нар. невестник. Съществен елемент в разделянето на жил. е оформянето на покрито пространство към къщата (чардак , одър, сайван). Най-разпространената конструкция на жилища е дървено- паянтовата скелетна конструкция. Подовете са  от трамбована пръст , по късно се правят подовете от дъски.Покривите двусрешни типични за землянката  и четирисрешни.-

► Типология на жил. според регионалното им разпространение

Шопската къщае с приземен етаж, нисък цокъл,приземна сграда, четиристрешен покрив от слама..

Добружанската къща е ниска , приземна е малък каменен цокъл или зимник с паянтов градеж , м/у паянтите е измазано с глина. Най-разпространено е двуделното жил.Външно добружанската къща е с бяла пръст или вар. Най-разпространена  по регионалност изпълнение са средно бълг. къщи в Карлово и Казанлък.Тази къща е плоска, планинска ,или полупланинска .Тази къща има открито отворено пространство (сайван,отвод).Според характера на вътрешното пространство къщата може да има още дележи- Тетевенската къща –е с високо приземие и етаж с богата украса

Разложката (зап.Родопска или Пиринска) , най-бедните жилища са дву  или три делни и имат приземен етаж .Най типична са тези на които предпомещението  има отвор към двора това пространство се нар. по’тон .В Тревненската къща се нар. пото’н . –Пиринската къща- се гради от обли греди,тя е с дву или четирисрешна конструкция .Използвали за дъски или слама..Първоначалната къща е без  таван и глинен под.

Родопската къща – , тя е принадлежи към най-развитие жил.форми, двуделна е и с затворен чардак(потон). Може да има и едно огнище и килер(клъод) с потон или одър.Характерна е многоетажността , има четири стрешен покрив с цикли, подът е с дъски , а таваните  са двойно ковани. До етажите се стига с вътрешна стълба, излизаща на пруста и снабдена с врата .

Тракийската къща е равнина и плоска ..Полската е  с типични белези, ниска сграда , паянтова конструкция , нисък покрив покрит със слама.Огнището се разполага симетрично.

Странжанска (югоизточна Б-я) има приземие което се използва от добитъка , влиза се направо в помещението  с огнището . Всички помещения са едно до друго , тя е паянтова , стените са от глина , особеност е талпеното покритие.

 

Домът –Сакрализацията на дома става  ч/з огнището , най-важния семеен, стопански, сакрален център.Огнището е първо образ на дома , след избора на място за къща се обособява мястото на огнището в нея .Под огнището е стопанина –покровител, там не се плюе не се сипва вода или мляко, не се рови с нож , огнището съдържа универсалния архитип –огъня. Другите важни месата са мястото за ядене , стопанинът си има обособено място , като и останалите членове на сем.

Вещите са много консервативни

1гр-са онези които са необходими за подържане и използване на огъня (ръжен, връшник и п.р) Само с ръжен и маша се бърка в огнището –2гр.- са съдовете за хранене , намират се в килера, избата ,мазето.

3гр.-това са съдовете за донасяне на вода (бакър, стомна ,ибрика и  п.р. )

4гр.-са за подържане на чистотата и за миене .Прането се извършва по ред първо мъжките дрехи , на възрастния човек, на жената и децата , простирането също.Почистване се извършва на големи празници , но не в понеделник и в събота

5гр.- са вещите за отдих  и украса на семейството. Спането в помещението  с огнището се извършва в противоположната посока на огнището .Издълбава се корито от дърво за новороденото, слага се снъо манисто  или чесън против уроки. След 30–40-те  г. на 20в.в селото навлиза дървени и железни кревати. Украсата е  свързана по-късно с наличието на огледало, пешкир и или кърпи и шарени възглавници.

 

Източник: http://voinishki.com/

 

 

 

 


Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *