Анализ Култура

Развой на българската църковно-национална борба от 1860 до 1866 година.

  973557001371109559  С революционния акт от 3 април 1860 г. и последвалото го в България отхвърляне на патриаршеската власт и отцепване от Цариградската патриаршия българското църковно-национално движение взема една определена и решителна насока.

     За да увеличи пропастта между българи и гърци, турското правителство посрещнало благосклонно акта от 3 април 1860 г. Когато патриарх Кирил излязъл в оставка и патриаршията поканила българските епархии-софийска, търновска и видинска, да участвуват в избора на новия патриарх, те отговорили, че не могат, защото са се отрекли от патриаршията и признават за свое началство българската църква в Цариград.

           В султанския берат на избрания в октомври 1860 г. нов патриарх Йоаким втори били означени като нему подвластни всички бъкгарски земи, изобщо се одобряавало гръцкото духовенство като се изтъквали само някои злоупотребления. Великата порта нямала никакво намерение да удовлетвори българските искания. Това обезсърчило мнозина, особенно от българските еснафи, които почнали към католицизма. По това време Франция се опитвала да засили влиянието си на Балканите и използвала българския църковен въпрос за политически цели във Османската империя.

За тази цел Франция започнала опити за подстрекаване към католицизма в България. Така именно се подготвяла почвата за българската уния, за която католишката пропаганда развивала усилено дейност. През декември след това унията на българите наистина била провъзгласена с римската църква и в Цариград е основана българска униатска църква, която великата порта побързала да признае и да снабди с печат и със специални мухтари за униятите българи по разните махали в града. Тя признала веднага и българския униятски патриарх Йосиф Соколски ,който бил ръкоположен от папата в Рим и на 14 април 1861 г. пристигнал тържесвено в Цариград. Турското правителсво в една прикрита форма правило сега всички възможно, за да накара българите да приемат унията. То търсило по тоя начин да раздели и отслаби мощно възраждащата се българска нация .Великата порта разпоредила Иларион да излезе на 29 април от село Еникьой в Цариград и от тук да потегли на 22 с.м., т.е. на великата събота заедно с Арксентия на заточение. Според Бурмов това било нарочно нагласено така, за да се принуди Иларион да приеме унията.

     Усилията на българския народ за запазване на православието и на отделната българска църква намерили известна дейна подкрепа и закрила от страна на Русия. На 21.02.1864г. в патриаршията бил свикан събор. След едно изложение на патриарха съборът израл една комисия само от гърци, която да разучи и даде доклад за българския въпрос. Разискванията показали, че съборът от същия дух на гръцка националистична изключителност, нетърпимост и егуизъм, както и цялото дръцко общество по това време в Цариград и Гърция. Под влиянието на мирските богослови и учени Съборът отишъл по-нататък и приел навсякъде в неговите решения да се изпусне думата българин, български и да се замени с християни.

     Турското правителсво продължавало обаче своята тактика да се отнася внимателно и благосклонно ту към едната , ту към другата страна подържайки така раздора между тях и запазвайки в своя ръка решението на въпроса и зависимостта на двамата съперници ос себе си.

     Докато българските градове и земи една след друга се освобождавали от фенерската патриаршия, Рилският манастир, голямата българска светиня, в която игуменувал не друг, а самият голям български просветител Неофит Рилски, продължавал да признава властта на патриарха. Така в резултат на акта от 3 април 1860 г. с малки изключения всички български градове, земи и епархии в България, Тракия и Македония една след друга от 1860 до 1869 г. се отделили от патриаршията и признали новата българска църква в Цариград, като при това се организирали поотделно и изцяло. Тая организация намерила своя завършек и своя венец в създаването на българската екзархия.

 

http://nabludenie.net/

Подобни публикации

Древна пещера на маите разкрива 1200-годишни детски отпечатъци на ръце

admin

С музиката в сърцето ми – Биография на Георги Щерев Стоянов

admin

5 неща, които успешните жени правят!

admin
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .