glen-eagles-perfume-warning Развлечения

Как парфюма завладя света?


Думата „парфюм“ специално идва от френската дума «Parfumerie», а той от латинската «per fumium», която значи буквално „чрез дим“, която  означава димене, изгаряне на благовоние. Причината е че историята на парфюмите се простира още от  древен Египет.

Благовонията, които са еквивалента на парфюма играят в тази голяма древна цивилизация наистина огромна роля. Те били използвани най-вече в религиозни церемонии.

Римляните  правели  аромати с лечебни свойства с медицински цели. Те са първите, които съхраняват балсами и парфюми във познанине ни сега флакони и ампули. Падането на Римската империя и нашествието на варварите последвано от безкрайната война спира развитието на парфюмерията в западния свят.

В арабските страни, обаче, това изкуство активно се развива. Арабите търгували с флорални аромати и измислили дестилацията. Първият продук,който се появава е ароматната розова вода, която след това продължава да се използва във всички сфери на живота, от готвенето до пръскането по сватбите. В Европа, модата да се ползват парфюм или сапунпристига при кръстоносните походи и е донесена от Светите земи.

Откриване на университетите в Европа и алхимията помагат през годините на Средновековието да бъдат задълбочени познанията в областта на парфюмерията. Тамянът и смирната към този момент си остават свещенни благовония. И придворните и благородните започнат да ползват парфюм не само като средство за хигиенизиране, и съблазън. Венеция тогава става столицата на парфюма. Там се внасят подправки от арабските страни: индийско орехче, карамфил и черен пипер. По-късно започва отглеждането в европа на подправки като анасон, босилек, градински чай. Всички те участват в изработката на парфюми.

През 14 век излизат и първите течни парфюми създадени от алкохол и екзотични етерични масла. Те  всъщност са в основата на „ароматната вода.“ До16-тивек вече има много голямо разнообразие от ароматни води. Те се използват като средство за придаване на приятна миризма  на тялото освен за медицински цели. Парфюма се съхранява в флакон или ампула изработени от стъкло.

В 17 век парфюмите вече се радват на голяма популярност. Пудрите и парфюмираните води вече покриват лицето и перуките на придворните. Има ръкавици- парфюми, ароматизатори кожени ръкавици, като се скрива неприятната миризма от обикновена щавена кожа с множество аромати.

През Просвещението кралския двор е бил наречен“парфюмиран“ благодарение на многото миризми, обсипващи го отвсякъде. В същото време тези ароматни води , за които вече споменахме вече имат конкуренция в така наречения тоалетен оцет. Той се характеризира с уникални свойства за дезинфекция и се твърди, че пазел дори от чума.

През18-тивек се появява одеколона. Той се състои от четири аромата (розмарин, флерд’оранжа, бергамот и разбира се лимон), и се характеризира с разнообразна употреба. Прибавя се във водата за къпане, виното, към водата с която са си плакнали устата и т.н.

Френската революция изобщо не променя вкуса към парфюма. Дори по това време се насърчава неговото широко използване. Жозефина харчи наистина цяло състояние за любимият си парфюм. Отношението обаче на император Наполеон към парфюмите е много противоречиво. Въпреки, че не обича парфюми, купува 60 флакона на месец, защото си мисли, че ароматната му вода му помага да се съсредоточи.

По време на реставрацията, град Грас се превръща в столицата за производство на необходимите суровини за парфюми. В същото време, се появява името, което  слага начало на цяла една династия на парфюмеристите – Герлен.

През 19-ти век започва  и промишленото производство на парфюми. Органичната химия позволява синтезирането на миризмите, тоест получаването им по искуствен път. Важен за избора на парфюм става флакона, опаковката му и дори неговата реклама. Първият човек,който обединява естествените и изкуствените аромати в един парфюм става Франсоа Коти. Той пуска в производство един от първите модерни парфюми – I/Origan.

През 20 век вече се появява нова категория при парфюмеристите – моделиер. Пол Поаре е първият, който реализира идеята да се допълват аромати към модна линия дрехи. Комерсиалната нотка към тази идея е прави Габриел Шанел. През 1921 г. Коко издава тези парфюми като собствена запазена марка.

През50-тегодинина 20век френската парфюмерия достига уникални размери. Всички велики модни къщи се обръщат към парфюмите – HubertdeGivenchy, NinaRicci,ChristianDior. Има вече нови аромати като такива напомнящи миризмата на кожа, дърво и дори хранителни нотки в различни комбинации на аромати.

Според едно изследване, проведено в началотона 20-ти и 21-вивек, мъжете предпочитат аромати асоциирани  със спорт, технологии, снимки на океана, леда и екзотиката. Жените предпочитат флорални аромати.

Източник: www.kaymu.bg

 


Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *